През 1963 г. улица "Клайн Вилхелмщрасе" в квартал " Биерщад" на Висбаден е преименувана на улица "Антон-Гюнтер". Народният поет, певец и композитор Антон Гюнтер (1876-1937 г.) вече е предложен на местния съвет през 1960 г. от Судетско-германския ландшафт като спонсор на името на улица в Биерщат. Преименуването през 1963 г. е едно от няколкото, които се осъществяват поради дублиращи се имена на улици в Бирщат и Висбаден-Мите.

Антон Гюнтер е роден на 5 юни 1876 г. в Гьотесгаб (сега Божи Дар в Чешката република) в Рудните планини като син на бродировача на бяла техника и чертожник Ханс Гюнтер. Първоначално Гюнтер посещава основно училище в родното си място, а през 1888 г. се прехвърля в гимназията в Йоахимстал (Яхимов). Завършва го през 1892 г. След това завършва тригодишно чиракуване като литограф в Буххолц, Саксония. През 1895 г. Гюнтер се премества в Прага и работи в придворното литографско ателие на А. Хаасе.

През същата година започва да пише собствени местни песни на диалект, които изпълнява на вечерни събития в Прага. Сред тях е и една от най-известните му песни, озаглавена "Drham isʼ drham" ("Домът си е дом"). Поради голямото внимание, което тази песен привлича, Гюнтер започва да отпечатва текстовете си върху собственоръчно изработени картички и да ги публикува сам. Тези пощенски картички с песни правят певеца известен в целия регион.

След смъртта на баща си Антон Гюнтер се завръща в родния си град през 1901 г. и поема фермата на родителите си. В допълнение към работата си Гюнтер продължава да се изявява на рецитали и да пише още песни. Знаково за текстовете на песните на Гюнтер е силното позоваване на родния му край - Ерцгебирге, поради което те съдържат националистически елементи. Около 200-те песни, които той композира, са написани на диалект и се изпълняват от него на така наречените ерцгебиргенски вечери в цяла Саксония. Още преди Първата световна война текстовете на Гюнтер се характеризират със силен немски национализъм.

Една от най-известните му песни, "Deitsch on frei wollʼ n mer sei" ["Искаме да бъдем германци и свободни"] от 1908 г., например гласи: "...dennʼs ist doch es beste, es allerhochste Gut, onnrer alten deitschen Haamit gilt dr letzte Troppen Blut. Искаме да бъдем германци и свободни и ще се придържаме към това, защото сме Arzgebirger! " (В края на краищата това е най-доброто, най-висшето благо. Всяка последна капка кръв отива в нашата стара германска родина. Искаме да бъдем германци и свободни и ще се придържаме към това, защото сме Erzgebirger).
През 1914 г. родината на Гюнтер принадлежи на Австро-Унгария, поради което народният поет участва в Първата световна война като австрийски войник. По време на войната Гюнтер пише маршови песни като "Landstrom-Marsch" и "Hurra! ʼs gieht lus".
В резултат на войната, разпадането на Хабсбургската монархия и следвоенния европейски ред от Версай немскоговорящото малцинство не успява да основе "Германска Австрия". Чехите окупират чешките територии и по този начин не позволяват на немскоезичната общност, която дотогава е била опора на държавата, да участва в основаването на австрийската държава. Родната земя на Антон Гюнтер също става част от новооснованата Чехословакия. Впоследствие немскоезичната общност е дискриминирана чрез закони и декрети, което води до радикализиране на отношенията между германци и чехи. Гюнтер може да се разглежда като литературен изразител на "лоялното към родината", немско националистическо движение в рамките на немското малцинство в Чехословакия. През 1933 г. под ръководството на Конрад Хенлайн е основано Судетско германско движение в резултат на отказа на германската общност в Чехословакия да получи права за съвместно определяне и самоуправление.
Въпреки това Гюнтер обикновено е представян в литературата като "аполитичен художник", който страда от присвояването му от "лоялното към родината" движение на Хенлайн и националсоциалистите. Всъщност Антон Гюнтер се появява на предизборна проява през 1935 г. в полза на Конрад Хенлайн и неговата националсоциалистическа Судетско-германска партия.

След основаването на Чехословакия песента "Deitsch on frei wollʼ n mer sei", написана през 1908 г., е особено популярна по време на засилващия се национален конфликт.

Песента е използвана както от етническите групи, така и от Судетско-германското движение на Хенлайн и националсоциалистите. Особено парчетата, в които Гюнтер тематизира родината, се превръщат в агресивна изповед в демонстративно фолклорен и националистически прочит.
В по-късните биографии се приема, че поетът на народни песни се е самоубил поради използването на творбите му от нацисткото движение и произтичащия от това натиск върху него. Всъщност причините за самоубийството на Гюнтер на 29 април 1937 г. са неясни. Очевидно певецът е страдал от финансови проблеми и депресия.

Песните му са запазили известна популярност и до днес. Според репортаж на Mitteldeutscher Rundfunk, "Deitsch on frei wollʼ n mer sei" все още е "тайният химн на Крушите", но е използвана и от националистическата NPD по време на предизборни изяви. В Рудните планини и Фогтланд множество пътни участъци са кръстени на името на Гюнтер. След Втората световна война споменът за Гюнтер се поддържа жив и в Западна Германия от представители на изселниците.

Поради появата на Гюнтер на предизборно мероприятие на Судетско-германската партия през 1935 г. и произтичащото от това публично изразяване на националсоциалистическата идеология, както и ангажимента му към Конрад Хенлайн, историческата експертна комисия, назначена от градския съвет през 2020 г., за да направи преглед на пътните участъци, сградите и съоръженията, кръстени на хора в столицата на провинция Висбаден, препоръчва контекстуализирането на улица Антон-Гюнтер.