Главният държавен архив на Хесен се връща към архивите на териториите на Насау. След създаването на херцогство Насау те са обединени в Централния архив на херцогство Насау в Идщайн, който има клонове във Вайлбург и Диленбург и поема също архивите на секуларизираните абатства и манастири. След присъединяването на Насау към Прусия архивът в Идщайн отговаря за административния район Висбаден, но с изключение на град Франкфурт, който запазва свой собствен архив. През 1881 г. сегашният Пруски държавен архив се премества във Висбаден, където се премества в нова сграда на Майнцер Щрасе, която през 1908/9 г. е разширена със странично крило.

С основаването на федерална провинция Хесен през 1945 г. Държавният архив във Висбаден започва да отговаря за всички централни органи и институции на провинцията в допълнение към предишната си сфера на отговорност. Поради това от 1963 г. той е известен като "Главен държавен архив на Хесен". Скоро помещенията вече не са достатъчни, за да се справят с нарастващия приток на документи и да отговорят на повишените изисквания за използване. Дори скромното административно разширение през 1963 г. и наетото временно хранилище не могат да решат проблемите.

Едва новата сграда, построена на Мосбахер Щрасе през 1981-85 г., осигурява необходимото облекчение. Напълно оборудвани с компактни системи и с възможност за обемно преобразуване на всички видове архиви във файлови формати, стелажите, които се простират на 9500 м 2 на седем етажа, имат капацитет за съхранение от около 75 000 линейни метра. От тях 45 000 линейни метра дела и официални документи, 65 000 документа, 170 000 карти, планове и плакати, както и 140 000 изображения заемат над 90 %. Освен това има вътрешни библиотечни стелажи, работилница за фотография, реставрация и подвързване на книги, други функционални помещения и офиси за около 70 души персонал. Публичната част разполага с читалня с прилежащи помещения и лекционна зала за 100 души. Просторното входно фоайе служи и като изложбена площ. Новата сграда на архива поставя и нови технически стандарти. Това се отнася не само за автоматичната гасителна система, работеща с газ, но преди всичко за изкуствената климатизация, чиито енергийни нужди се покриват от все още новата по това време топлоелектрическа централа.

Едновременно с въвеждането на новата сграда в експлоатация систематично се въвеждат цифрови информационни технологии. След първоначалните опити, направени още в началото на 70-те години на ХХ в., сега всички архивни дейности бяха тествани за възможностите им за автоматизация и пригодността им за автоматизиране в тясно сътрудничество с Хесенския център за обработка на данни и бяха приложени на практика в проекта HADIS през 1987 г. Той предвиждаше многофункционално цялостно решение с мрежови компютри работни станции и връзка с мейнфрейм и пое пилотна функция в цялата страна. Компютъризираното индексиране на архивните документи, автоматизирането на разпечатките на помагалата за намиране, онлайн проучванията и на следващ етап - предоставянето на данни в интернет, промениха коренно не само работата на архивистите, но и възможностите за работа на потребителите. Не по-малко драстичен е преходът от хартиено към цифрово управление на досиетата, който публичните органи осъществяват от 90-те години на миналия век, и свързаният с него проблем за дългосрочното архивиране на цифровите данни. За да се справи с това предизвикателство, през 2009 г. в Главния държавен архив на Хесен е създаден цифров архив със специално оборудване и персонал, който отговаря за цялата територия на Хесен.

Правното основание за дейността на Главния държавен архив е Законът за архивите на Хесен от 18 октомври 1989 г. в редакцията му от 5 юли 2007 г. Използването е регламентирано по-подробно в правилника за ползване от 11 март 1997 г. Като дом на историята архивът е отворен не само за специалисти историци, но и за всички, които могат да докажат легитимен интерес другаде, независимо дали става въпрос за изследване на местната или семейната история, проучване на правни отношения или други изисквания за историческа информация. Ограниченията възникват главно по причини, свързани с личната неприкосновеност и със състоянието на съхранение на архивните документи. В допълнение към предоставянето на изворов материал Главният държавен архив участва активно и в популяризирането на регионалната история. Това става както чрез собствени изложби, така и чрез тясно сътрудничество с Историческата комисия за Насау и Асоциацията за старини и исторически изследвания на Насау, което се осъществява по-специално при редактирането на публикации и организирането на лекционни мероприятия.