Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф и фон Хинденбург е роден в Позен на 2 октомври 1847 г.

Като син на офицер, след като завършва училище, той се присъединява към пруската армия и се сражава като лейтенант в Германската война от 1866 г. След Френско-пруската война от 1870/71 г. участва в коронацията на Вилхелм I за германски император в двореца Версай като представител на своя гвардейски полк. След успешна кариера в пруската армия, която през 1897 г. го повишава в генерал, той се пенсионира през 1911 г.

Поради избухването на Първата световна война е възстановен и създава мита за своята непобедимост с победата си в битката при Таненберг. След като поема Върховното командване на армията заедно с генерал-майор Ерих Лудендорф през август 1916 г., той придобива все по-голямо политическо влияние и осигурява превръщането на Германския райх от империя във военна диктатура. Пенсионирането му след края на войната обаче продължава само шест години. По време на политическите сътресения във Ваймарската република на 26 април 1925 г. е избран за президент на Райха като наследник на Фридрих Еберт. Той заема този пост до смъртта си на 28 февруари 1934 г. Във функцията си на първи човек на държавата той посещава Висбаден на 20 юли 1930 г. и подписва Златната книга на града.