С решение на градския съвет от 3 декември 1964 г. една улица в квартал Бибрих на Висбаден е кръстена на лекаря и университетски преподавател Ернст Фердинанд Зауербрух (1875-1951).

Ернст Фердинанд Зауербрух е роден на 3 юли 1875 г. в Бармен (днес Вупертал-Бармен). През 1895 г. завършва реалната гимназия в Елберфелд. Между 1895 г. и 1901 г. Зауербрух учи естествени науки и медицина в Марбург, Гьотинген, Йена и Лайпциг. След като завършва обучението си, през 1901 г. работи за кратко като селски лекар в Тюрингия, а през 1902-1903 г. работи като асистент в Касел, Ерфурт, Берлин и Бреслау. През 1905 г. завършва хабилитацията си в Бреслау.

През 1905 г. Зауербрух заминава за Грайфсвалд, където работи като старши лекар в университетската болница там. Три години по-късно става първи старши консултант хирург и доцент по хирургия в Марбург. През 1910 г. се премества в Цюрих, където става редовен професор и директор на Университетската хирургическа болница. След края на Първата световна война през 1918 г. Зауербрух се завръща в Германия и става редовен професор и директор на Университетската хирургическа болница в Мюнхен. През 1927 г. Зауербрух се премества в болница "Шарите" в Берлин, където до 1949 г. е редовен професор и директор на хирургическата клиника.

По време на Ваймарската република Зауербрух публично изразява германска националистическа позиция. В "Нойе Цюрихер Цайтунг" той описва Първата световна война като необходимост, като "събитие", подобно на "великите природни сили", в чиито големи събития "човешките съображения и човешките публикации" не могат да променят нищо. Той е също толкова яростен противник на капитулацията и революцията в Германия през 1918 г., колкото и на Мюнхенската съветска република през 1919 г. От 1920 г. Зауербрух участва в събития, организирани от националистически кръгове. Поради симпатиите си към националсоциалистическата политика Зауербрух установява и първите си контакти с НСДАП през 1920 г., която е основана в Мюнхен през февруари същата година. Той се запознава лично и с Хитлер.

Контактите между Зауербрух и Хитлер са много близки по време на т.нар. пуч на Хитлер през ноември 1923 г. През януари 1923 г. по-късният диктатор също така търси медицински съвети от Зауербрух. След неуспешния пуч и временната забрана на НСДАП контактите на Зауербрух с партията очевидно намаляват. Въпреки това Зауербрух продължава медицинската си кариера в края на 20-те години. Най-късно до преместването си в "Шарите" той е смятан за водещ хирург на своето време.

От 1933 г. NSDAP се възползва от нарастващата репутация на Зауербрух. Лекарят многократно демонстрира публично близостта си с националсоциализма. През 1933 г., заедно с други учени, той подписва "Признанието на германските професори към Адолф Хитлер".

През октомври и ноември 1933 г. Зауербрух произнася две радиоречи, в които заявява подкрепата си за новото правителство. Зауербрух подчертава, че всеки германски гражданин има възможност да направи "свободна декларация" на предстоящите избори за Райхстаг, въпреки че до ноември 1933 г. всички демократични партии са забранени или принудени да се саморазпуснат, тъй като НСДАП разширява властта си. Зауербрух приветства и оттеглянето на Германия от Лигата на нациите.

За сметка на това нацисткият режим присъжда на Зауербрух множество титли и награди: през 1934 г. той е назначен за държавен съветник, а през 1942 г. - за главен хирург. През 1943 г. е удостоен с Рицарски кръст за заслуги за работата си като лекар-съветник на Вермахта и ръководител на медицинския отдел на Райхсъвета за научни изследвания. През 1938 г. той е и един от първите петима носители на Германската национална награда за изкуство и наука, учредена от Хитлер в отговор на присъждането на Нобеловата награда за мир на Карл фон Осиецки.

В речта си при приемането на наградата, която е излъчена по радио Reichsrundfunk, Зауербрух изразява съжаление, че
Зауербрух изразява съжаление за неуспеха на пуча на Хитлер от 9 ноември 1923 г. и приветства "завземането на властта" през 1933 г.

Въпреки многократната си публична ангажираност към Хитлер и нацисткия режим Зауербрух не участва в НСДАП, нейните клонове или други нацистки организации.

От март 1933 г. Зауербрух участва в уволнението на еврейския персонал в Charité, наред с другото като член на отговорната за това комисия по персонала и в срещи с професорския състав. Колегата на Зауербрух Густав фон Бергман ръководи самия процес като заместник-декан. Същевременно има данни, че Зауербрух е подкрепял частно няколко колеги и приятели евреи. Например той подкрепя емиграцията на своя еврейски асистент Рудолф Нисен и му помага да получи професорско място в Истанбул. Наред с други неща, той помага на носителя на Нобелова награда за химия Ричард Мартин Вилщатер, който е близък приятел на Зауербрух, и на адвоката Роберт Кемпнер. В научните си публикации Зауербрух никога не прави пренебрежителни забележки за евреи или колеги евреи.

Участието на Зауербрух в т.нар. берлинско дружество "Среда" - елитна дискусионна група от високопоставени личности от науката, изкуството и политиката, основана през XIX в., която заседава и през 30-те години на XX в., се вписва в това амбивалентно поведение. Поради участието на различни по-късни участници в покушението от 20 юли 1944 г., включително на бившия началник на Генералния щаб Лудвиг Бек, Зауербрух е свързан с консервативните среди на съпротивата чрез биографични изследвания след Втората световна война.

Протоколите на Дружеството в сряда показват, че Зауербрух е присъствал на всички лекции, изнесени от Йоханес Попиц, Лудвиг Бек и Улрих фон Хасел, които могат да бъдат причислени към кръга на участниците в покушението от 20 юли 1944 г. Лекарят не е присъствал на лекционните вечери на антрополога Ойген Фишер и на изкуствоведа Вилхелм Пиндер. След началото на Втората световна война Зауербрух очевидно от време на време критикува Хитлер и нацисткия режим в рамките на Дружеството "Среда", което води до конфликти с Фишер и Пиндер. Въпреки това открито изразяваната в рамките на дискусионната група критика не превръща Зауербрух в противник на националсоциализма или дори в борец от съпротивата. Зауербрух не е участвал, нито е бил информиран за плановете за съпротива на групата около Бек и за подготовката на опита за държавен преврат от 20 юли 1944 г.

Въпреки понякога критичните си нагласи в личния си живот, Зауербрух е напълно отдаден на нацистката медицина и на националсоциалистическите военни усилия от 1939 г. От 1933 до 1945 г. той е медицински рецензент към Райхсветовния изследователски съвет, а от 1937 до 1945 г. е ръководител на медицинския отдел на съвета. Бил е и член на научния сенат на Академията на военните лекари. В това си качество Зауербрух участва и в третия семинар на лекарите-консултанти на Академията на военните лекари през 1943 г. Карл Гебхардт, началник на санаториума в Хохенлихен и личен лекар на Хайнрих Химлер, и колегата му Фриц Фишер представят своите експерименти за изследване на въздействието на сулфонамида върху затворниците в концентрационния лагер Равенсбрюк. Зауербрух участва в дискусията, без да критикува подхода на колегите си или дори да го оспорва в пленарната зала. И двамата лекари са изправени пред Нюрнбергския процес срещу лекарите и свидетелстват, че всички присъстващи лекари са знаели, че експериментите са били провеждани върху затворници от концентрационен лагер.

След Втората световна война Зауербрух се опитва да оправдае участието си в конференцията. Зауербрух дори се заклева в клетвена декларация, в която заявява, че никой от участниците в конференцията не е знаел, че експериментите са били извършвани върху затворници.

От 1937 г. Ернст Фердинанд Зауербрух сам разрешава експерименти върху затворници от концентрационни лагери като ръководител на Медицинската секция на Райхсъвета за научни изследвания. През октомври 1943 г. Отмар Фрайхер фон Вершуер, ръководител на Института по антропология, човешка наследственост и евгеника "Кайзер Вилхелм", представя на Зауербрух изследователски проект. Зад него стои работата на асистента на Вершуер Йозеф Менгеле, който провежда експерименти върху близнаци в концентрационния лагер Аушвиц. Не е ясно дали Зауербрух е бил наясно с подробностите, като например с факта, че отвлечените близнаци са били убити след експериментите.

Въпреки това Зауербрух е отговорен за изискването на тези експерименти, които той също е разширил през 1944 г. В качеството си на председател на Съвета за научни изследвания на Райха Зауербрух е имал възможност да предотврати или спре тези експерименти.
От друга страна, Зауербрух критикува "акция Т4" - систематичното убийство на около 70 000 души с увреждания през 1940/41 г. Заедно с Паул Герхард Браун и Фридрих фон Боделшвингх Зауербрух протестира пред министъра на правосъдието на Райха срещу убийствата на хора с умствени и физически увреждания. Скоро след това Хитлер спира "програмата за евтаназия". Значението на протеста на Зауербрух не е окончателно изяснено от изследванията, но е поне вероятно неодобрението на Зауербрух и публичното отхвърляне от страна на църковни представители, като епископ фон Гален от Мюнстер, да са довели до прекратяване на програмата за убийства във вида, в който тя се е осъществявала до този момент.

В следвоенния период подходът на Зауербрух към престъпленията на нацисткия режим и медицинското съсловие също може да се определи като амбивалентен. Две седмици след безусловната капитулация на Германия Зауербрух е назначен от съветската военна администрация за берлински градски съветник по здравеопазването. В речта си при откриването на първата конференция на хирурзите в съветската окупационна зона през юли 1947 г. Зауербрух се спира и на поражението от войната и вината на германския народ. Той приписва нацистките престъпления на принудата от страна на правителството.

Подобни забележки Зауербрух прави и в молба за помилване на бившия си асистент Карл Брандт, лекар на Адолф Хитлер и отговорник за "Акция Т4". Зауербрух е "много шокиран" от смъртната присъда на Брандт, произнесена през 1947 г. от Международния съд в Нюрнберг в рамките на т.нар. лекарски процес.

Зауербрух се опитва да получи помилване за Брандт с помощта на петиция, в която посочва и принудителните мерки, предприети от нацисткия режим срещу лекарите, като причина за извършените престъпления. Брандт, който е най-високопоставеният обвиняем сред лекарите в медицинския процес, е екзекутиран през юни 1948 г. за извършените от него престъпления срещу човечеството, въпреки опита на Зауербрух да се намеси.

Ернст Фердинанд Зауербрух умира в Берлин на 2 юли 1951 г. Медицинските му постижения като хирург, особено в областта на гръдната хирургия чрез разработването на камерата с отрицателно налягане и в областта на хирургията на ръката, остават популярни през следващите десетилетия, и то не само в специализираните среди.

През 2020 г. Историческата експертна комисия, назначена от Градския съвет за преглед на зоните за движение, сградите и съоръженията, носещи имена на хора в столицата на провинция Висбаден, препоръчва преименуването на улица "Зауербрух" поради председателството на Зауербрух на Медицинската секция на Райхсветовния изследователски съвет. По време на мандата си Зауербрух разрешава извършването на криминални експерименти със затворници в концентрационни лагери. Той участва и в уволнението на еврейския персонал в хирургическата клиника "Шарите". В резултат на това Зауербрух е участвал в умишленото нанасяне на вреда, дискриминация, маргинализация и преследване на отделни лица или групи хора по време на "Третия райх". Фердинанд Зауербрух също така подкрепя нацисткия режим безпристрастно чрез публични речи и по този начин публично изразява националсоциалистическата идеология.