С решение на градския съвет от 26 януари 1956 г. в североизточната част на града е наречена зона за движение в чест на композитора Рихард Щраус (1864-1949).

Рихард Щраус е роден в Мюнхен на 11 юни 1864 г. като син на професионален музикант. Той посещава училище там между 1870 и 1882 г. По същото време получава уроци по музика и още в ранна възраст започва да композира сам и получава уроци по композиция. Щраус завършва гимназия през 1882 г. След това в продължение на два семестъра учи философия, естетика и история на изкуството в Мюнхенския университет. Между 1883 и 1885 г. Щраус пътува като артист, а впоследствие става музикален директор на придворния оркестър в Майнинген.

През 1886 г. Рихард Щраус става третият капелмайстор в Мюнхенската придворна опера. През следващите години той сменя няколко пъти длъжността си и се изявява и като композитор, предимно на опери и оркестрови произведения, които публикува и изпълнява с все по-голям успех. В годините до 1905 г. той за първи път придобива известност в немскоезичния свят, а към средата на първото десетилетие на новия век вече е международно признат. През 1889 г. се премества във Ваймар, където между 1889 и 1894 г. е капелмайстор в придворния театър. През 1894 г. Щраус дирижира за първи път на Байройтския фестивал и става първият хофкапелмайстор в Мюнхен. През 1898 г. е назначен за капелмайстор на Берлинската придворна опера. През 1901 г. Щраус става председател на Общата германска музикална асоциация. През 1908 г. е назначен за главен музикален директор и директор на концертите на придворния оркестър в Берлин. През 1910 г. получава баварския орден "Максимилиан", който е последван от множество други отличия през следващите години.

Щраус продължава да работи артистично по време на Първата световна война, но напуска Берлин през 1918 г., годината на революцията. През 1919 г. е назначен за директор на Виенската държавна опера заедно с Франц Шалк. От 1924 г. Щраус работи като диригент и композитор на свободна практика. По това време той вече е смятан за "класик" и е високо ценен както в национален, така и в международен план. Той е най-често изпълняваният композитор в оперния театър и по радиото, като само в периода 1933-1942 г. негови произведения са изпълнявани около 4000 пъти в немски опери.

В началото на нацисткия режим през 1933 г. Щраус се проявява като лоялен към новите нацистки управници. През април 1933 г. той подписва "Протест на град Мюнхен срещу Рихард Вагнер", който е насочен срещу речта на Томас Ман в Мюнхенския университет. Ман е критикувал усилията на националсоциалистите да си присвоят Рихард Вагнер, които са били остро критикувани от "Völkischer Beobachter", наред с други.
В същото време през 1933 г. Щраус поема диригентските места на свои колеги евреи. Той замества например Бруно Валтер, който отменя изпълнение в Берлинската филхармония поради масирани заплахи от страна на Министерството на пропагандата. Щраус първоначално се колебае, но след това приема ангажимента. Причините за това поведение са неясни и до днес и варират от подкрепа за Берлинския оркестър по искане на Валтер до публична подкрепа за нацистката идеология.

Щраус постъпва по подобен начин и в случая с италианския диригент Артуро Тосканини, когото замества на Байройтския фестивал през 1933 г. Тосканини е участвал в писмен протест срещу Хитлер и е призовал да се сложи край на политическото и религиозното преследване, по-специално на артистите. След размяна на писма с Хитлер, който се опитва да го разубеди да отмени концерта, Тосканини решава да се откаже от дирижирането в Байройт.

Щраус също се изказва положително за нацисткия режим в статии. Изпълненията и изказванията му в младия "Трети райх" имат външно въздействие, което му спечелва критики, особено в чужбина. В самия нацистки режим репутацията на Щраус се повишава, когато той поема диригентските функции, което му носи лични предимства през следващите години. През 1933 г. той е назначен за почетен президент на Deutsche Musik-Premieren-Bühne и през същата година започва преговори с министъра на пропагандата Гьобелс за председателството на новосъздадената Музикална камара на Райха.

През ноември 1933 г. Щраус е назначен за президент на Райхска музикална камара, която вече е най-влиятелният пост в музикалната политика на Германския райх. По време на неговото председателство до 1935 г. е взето решение, наред с други неща, "неарийците" да не бъдат допускани до камарата, което силно ограничава възможностите за изпълнение и печелене. Въпреки това Щраус вече не участва в т.нар. деевреизация на германския културен живот, която се извършва от 1935 г. нататък.

Щраус благодари на министъра на пропагандата Гьобелс за назначаването му за председател на Райхска музикална камара с песен, която е преработка на стихотворението "Das Bächlein".

Щраус хвали културната политика на националсоциалистите и в речите си при откриването на първата конференция на Райхска музикална камара през февруари 1934 г. и на първата конференция на композиторите на камарата. По този начин Щраус се ангажира с културната политика на нацисткия режим, подкрепя и общите политически събития на "Третия райх" и поддържа близки лични отношения с новия управляващ елит. След смъртта на Хинденбург през август 1934 г. например той подкрепя намерението на Хитлер да съчетае длъжността на райхсканцлер с тази на райхпрезидент и присъства на сватбата на Херман Гьоринг през 1935 г. Щраус подарява на райхсминистъра на авиацията ръкописна версия на операта си "Арабела".
През 1934 г. Щраус е удостоен и с престижния Орлов щит на Германския райх.

Въпреки това позициите на Щраус в "Третия райх" претърпяват сериозен спад през лятото на 1935 г. в резултат на така наречената афера Цвайг. Щраус си сътрудничи с еврейския писател Стефан Цвайг като либретист на операта му "Die schweigsame Frau". Когато през 1935 г. е трябвало да се състои премиерата на тази опера, избухва скандал, защото Щраус настоява Цвайг да бъде посочен като либретист на афишите. В резултат на това Хитлер и Гьобелс в кратки срокове отменят присъствието си на премиерата. Цвайг предварително критикува Щраус за близките му отношения с режима и поставя под въпрос по-нататъшното сътрудничество. Щраус отговаря на писателя с писмо, в което представя ангажимента си като председател на Музикалната камара на Райха, наред с други неща, като аполитичен и изцяло в интерес на по-нататъшното развитие и опазване на художествените стандарти. Той също така определя нацистките органи на пресата като подмазвачи. Писмото на композитора обаче не достига до Цвайг, защото е прихванато от дрезденското Гестапо и препратено на Гьобелс чрез Гаулайтунг. Последният е дълбоко възмутен от изявленията на Щраусʼ.

В резултат на това Гьобелс оказва натиск върху Щраус да подаде оставка като председател на RMK. По взаимно съгласие оставката е оправдана пред обществеността със здравословни причини.

Въпреки че топосът на работата на Щраус като председател на RMK "да предотврати по-лоши неща" е подчертаван многократно и в следвоенния период, съвременните източници показват, че Щраус със сигурност се е опитал да постигне реабилитация от нацистките управници. Щраус например е търсил контакт с Хитлер. Хитлер пренебрегва опитите, но в съгласие с Гьобелс не се отказва напълно от Щраус, още повече че Щраус все още има значителна артистична репутация.

На 1 август 1936 г. например на Щраус е разрешено да представи премиерно "Олимпийския химн", който той композира през 1932 г., като част от церемонията по откриването на Игрите на XI Олимпиада в Берлин. Това е последвано от други дейности с културно и политическо значение, в които Щраус участва от името на нацисткия режим. Сред тях са участието му в първите Дни на музиката на Райха през май 1938 г. и композицията му, поръчана от Министерството на пропагандата през 1940 г. по повод 2600-годишнината на Японската империя.

Отношенията между Щраус и Гьобелс се подобряват значително в началото на 40-те години на ХХ век.

Въпреки това сближаване, между режима и Щраус също неведнъж е имало напрежение. Един от поводите е отказът на композитора да приеме бежанци и бомбардирани хора в 19-стайната си вила по нареждане на областното ръководство на НСДАП в Гармиш. След това през 1943 г. Хитлер издава директива, с която нарежда на всички членове на НС на ръководни постове да прекъснат връзките си с Щраус. Пресата е инструктирана да съобщава само накратко за композитора и неговите ангажименти. Освен това не трябвало да се появяват никакви публикации по повод 80-годишния му рожден ден през следващата година.

Фактът, че единственият син на Щраус - Франц, е женен за еврейка, също допринася за двусмислените отношения между Щраус и нацисткото ръководство. Франц Щраус се е оженил за съпругата си Алис през 1924 г. във Виена. След като националсоциалистите завземат властта през 1933 г., Алис Щраус и децата им многократно са подложени на антисемитски нападки от страна на националсоциалистите. Добрите контакти на Щраус обаче не позволяват снаха му или внуците му да бъдат преследвани. През 1938 г. той благодари на генералния директор на Пруския държавен театър Хайнц Тийтен за готовността му да се застъпи за семейството му пред Херман Гьоринг.

Въпреки това ситуацията за семейство Щраусʼ остава застрашена от расово преследване. Снаха му Алис е под домашен арест в Гармиш. Внукът му Рихард е наречен "евреин" от съучениците си. На 10 ноември 1938 г. SA прибира Алис Щраус от дома на свекъра ѝ. През зимата на 1943/44 г. Алис и Франц Щраус са арестувани и разпитвани от виенското Гестапо. Едва през март 1945 г. семейството получава телеграма, в която се потвърждава, че правителството на провинция Бавария е решило да не депортира Алис Щраус в трудов лагер. Всъщност известността на Рихард Щраус е придружена от закрила за семейството му.

След 1945 г. обаче Рихард Щраус просто описва заплахите за семейството си като "глупави инциденти".

Самият Щраус от младежките си години многократно е застъпвал антисемитски позиции и стереотипи. Това може да се види например в писмата до Козима Вагнер. Едно писмо до композитора Ханс Зомер също разкрива расистки или етнически антисемитизъм у Щраус.

Биографът на Щраус Дитрих Кронке, който се занимава интензивно с отношението на композитора към юдаизма, характеризира Щраус като "салонен антисемит", който приема антисемитски позиции в зависимост от случая и получателя. Щраус прави разлика между "евреите" като цяло и своите лични познати, приятели и членове на семейството.

Антисемитски изказвания Щраус използва винаги, когато има конфликти с колеги евреи, като например Бруно Валтер, или когато темите са насочени към "евреите" в общ контекст.

Трябва да се отбележи, че Щраус е направил голям брой антисемитски изказвания в писма през целия си живот. Това важи с особена сила за младежките му години. Преди всичко в писмата до баща си Щраус възпроизвежда обидни фрази от края на XIX век.

Щраус продължава да композира и дирижира по време на войната. През 1942 г. той получава наградата "Бетовен" на град Виена, дарена от гаулайтера Балдур фон Ширах. През август 1944 г. Щраус е включен в "списъка на надарените музиканти" на Министерството на пропагандата и дори в "специалния списък на незаменимите музиканти". Освен Щраус с това отличие са удостоени само Ханс Пфицнер и Вилхелм Фуртвенглер.

След края на войната Щраус, чието здраве се е влошило, живее известно време в Швейцария. В производството по денацификацията му първоначално е категоризиран в група 1 ("главен виновник"), но през 1948 г. е оправдан в ревизионното производство. Той умира в Гармиш-Партенкирхен на 8 септември 1949 г. след последните си изяви в Мюнхен през лятото на 1949 г.

Историческата комисия, назначена от градския съвет през 2020 г., за да преразгледа пътните участъци, сградите и съоръженията, наречени на личности в столицата на провинция Висбаден, препоръчва преименуването на улица "Рихард-Щраус" заради председателството на Щраусʼ на Музикалната камара на Райха, поради което той е бил функционер и по този начин активно е подкрепял националсоциалистическата държава. Подкрепя нацисткия режим безпристрастно чрез публични речи и публично изразява националсоциалистическата идеология. Щраус се облагодетелства материално и нематериално от културната политика на "Третия райх" чрез присъждането на почетни звания и парични награди, както и чрез участието си на Олимпийските игри през 1936 г.