Адолфсаллее, наречена на херцог Адолф цу Насау и прокарана през 1868-70 г., продължава Адолфщрасе по права линия и по този начин представлява връзка между Луизенплац и Бибрихер Але или, в по-широк смисъл, между Градския дворец във Висбаден и двореца Бибрих. В края на XIX в. тук се създава елитен буржоазен жилищен квартал с изключителни великолепни сгради в стил историцизъм. След Втората световна война обаче кварталът претърпява драматична промяна. Между 1955 и 1975 г. половината от първоначалните жители напускат домовете си. Доставчиците на услуги, адвокатите и лекарите, както и публичните администрации, включително трудовият съд и полицията, създават тук своите офиси и отдели. През 1963 г. бившият булевард е определен за главен път и в крайна сметка служи като голям паркинг за около 400 автомобила. Виждал се и краят на Kastanienallee - дърветата постепенно изсъхвали.

През 1973 г. по-нататъшното негативно развитие на Адолфсалие е спряно: издадена е забрана за промяна на целия южен център на града с цел запазване и обновяване на квартала. За тази цел големи площи от квартала са вписани в регистъра на паметниците на културата поради опасения от "спекулативно разрушаване". От 1976 г. големият паркинг отстъпва място на павирани площади и тревни площи, фонтан и детска площадка. Преминаващият трафик е изтласкан от правилата за еднопосочно движение. Сградите, които са пустеели от години, са модернизирани и вече не се подават молби за събаряне. Превръщането на Адолфсаллее от шумна пътна артерия в тих жилищен район е отличено със златен медал в национален конкурс за опазване на градската среда през 1976-78 г.