"Deutsche Gesellschaft für Kaufmannserholungsheime" (от 1962 г. "Europäische Gesellschaft für Kur und Erholung") е основано на 16 декември 1910 г. в офиса на висбаденския бизнесмен и собственик на текстилното предприятие "Nassauische Leinenindustrie Joseph Maier Baum" Йозеф Баум (1874-1917 г.) на улица Friedrichstraße. Освен предприемача Баум, член-учредител е и първият председател на Kaufmännischer Verein Хайнрих Глюклих (1877-1971). Подтикът за основаването на дружеството идва от статията на предприемача Йозеф Баум от 1910 г. "Социален проблем на търговската класа".
В него той разглежда по-специално последиците от напредващата индустриализация и положението на нарастващия брой работници и дребни търговци. Джоузеф Баум е искал да противодейства на социалните и здравните проблеми, причинени от условията на труд в търговията и промишлеността, като предложи достъпни почивки за дребните търговци и служители. Отдихът в красива местност е имал за цел да възстанови работната им сила, което би било от полза и за предприемачите. Плановете на Баум се характеризираха с визията му за институция, която да обхваща всички търговски и промишлени предприятия, независимо от религиозното им вероизповедание или политическите им убеждения. Те трябвало да бъдат отворени за всички търговски и технически служители. През 1912 г. икономистът д-р Георг Голдщайн става директор на дружеството, като заема тази длъжност с голям успех през следващите 20 години до 1933 г.

През следващите години Йозеф Баум първоначално иска да създаде 20 дома, които да бъдат финансирани с помощта на облигации, дарения от фирми и членски внос. Дружеството получава множество парцели земя при изгодни условия.

В допълнение към новите сгради в Траунщайн и Бад Залцхаузен, "Кайзер Вилхелм Хайм" (преименуван на Joseph-Baum-Haus през 1965 г.) във Висбаден е третият дом, построен от дружеството. Gesellschaft für Kaufmannserholungsheime успява непрекъснато да разширява броя на домовете; преди избухването на Първата световна война то притежава пет дома, а през 1919 г. те вече са девет, въпреки че по време на Първата световна война различни домове са използвани като военни болници.

Във Висбаден от 1919 г. дружеството притежава спа и банята "Kölnischer Hof" заедно с "Kaiser Wilhelm Heim", а през 1936 г. закупува трети дом в града - "Haus am Kurpark".

От 1938 г. сдружението използва името "Ferienheime für Handel und Industrie e.V.", което вече е използвано като допълнително име през 30-те години на ХХ век. След войната сдружението се връща към първоначалното си име.

Малко след идването на националсоциалистите на власт дългогодишният директор д-р Георг Голдщайн е уволнен през лятото на 1933 г. заради еврейския си произход и е убит в Терезиенщадт след депортирането му от Висбаден през 1943 г. По-късно дружеството е прехвърлено към организацията "Сила чрез радост". В началото на Втората световна война домовете отново са присвоени и използвани като военни болници и места за настаняване на бежанци. Към 1944 г. само десет от 48-те заведения все още функционират.

В края на войната дружеството вече не притежава дори половината от домовете си; останалите са разрушени, конфискувани или използвани за други цели. Едва постепенно се стига до повторното отваряне на домовете на дружеството и накрая, през 1960 г., броят на гостите почти се връща на довоенните нива - около 30 000. Въпреки това, с оглед на бързото развитие на масовия туризъм, от 60-те години на миналия век все по-малко почиващи искат места във ваканционните домове. Първоначално дружеството решава да модернизира няколко къщи от приходите от продажбата на нерентабилни обекти и да предостави специални оферти. В крайна сметка обаче се налага да продаде почти всичките си почивни домове поради финансови затруднения. Някои от тях, като например Joseph-Baum-Haus във Висбаден, сега се използват като учебни заведения. Единствено домът в Бад Кисинген остава собственост на компанията.