Тодор Христов Живков (също: Живков) е роден на 7 септември 1911 г. в Правец, България. За да избяга от липсата на перспективи в родното си село, той се премества в столицата София още като тийнейджър.

Първоначално е член на младежката секция на Българската комунистическа партия, а по време на Втората световна война се издига в редиците ѝ като съпротивляващ се срещу Германския райх. След войната е назначен от съветските окупатори за началник на милицията, наред с други неща.

През 1950 г. става член на Централния комитет на партията, а през 1954 г. е най-младият партиен лидер в Източния блок, който става генерален секретар на Централния комитет. Като близък съюзник на Съветския съюз, Живков ръководи страната си като авторитарен диктатор до разпадането на Източния блок през 1989 г.

Той умира на 5 август 1998 г. в София. По повод на държавно посещение той е приет в кметството на Висбаден на 27 ноември 1975 г. и се подписва в Златната книга на града.