Търговският данък е реален данък (известен също като данък върху обекта) и се основава единствено на облагаемия обект, без да се вземат предвид личните обстоятелства на данъчния длъжник (напр. неговата платежоспособност). Облагаемият обект на търговския данък е предприятието и неговата обективна доходност. Длъжник по търговския данък е предприемачът. Предприемачът е лицето, за чиято сметка се извършва стопанската дейност. Ако дейността на едно дружество е стопанска дейност, дружеството е данъчно задължено.

Печалбите на едноличните търговци и гражданските дружества подлежат на облагане с търговски данък, ако те генерират доходи от търговска дейност или от корпорации.

Печалбите от дейности, свързани със свободни професии, селско и горско стопанство или управление на активи (напр. отдаване под наем и лизинг), не подлежат на облагане с търговски данък.

Данъчната основа за търговския данък е търговският доход. Това е печалбата от търговска дейност, която трябва да се определи в съответствие с разпоредбите на EStG или KStG и която трябва да се вземе предвид при определяне на дохода за данъчния период, съответстващ на данъчния период за облагане с търговски данък, коригиран с определени добавки и приспадания. При едноличните търговци и гражданските дружества доходите от търговска дейност се намаляват с отстъпка в размер на 24 500 EUR. Ако дейността се извършва под правната форма на корпорация, необлагаемото облекчение не се предоставя.

Въз основа на търговския доход се определя данъчната основа за търговия чрез прилагане на данъчната основа към търговския доход.

След това търговският данък се изчислява, като търговската данъчна основа се умножи по данъчната ставка, която се определя от общината, упълномощена да събира данъка. Данъчната ставка е 200 %, ако общината не е определила по-висока данъчна ставка.