Neff, Carl Timoleon von

Художник, колекционер на произведения на изкуството

Роден: 14 октомври 1804 г. в имението Пюси (днес окръг Ида-Виру, Естония)

умира: 05.01.1877 г. в Санкт Петербург

От 1824 г. Неф учи живопис в Дрезденската художествена академия. През 1826 г. се установява в Санкт Петербург, където скоро е търсен като портретист. Става придворен художник при цар Николай I (1796-1855). След престой в Италия, от 1839 г. преподава като професор в Петербургската академия. През 1846 г. става почетен член на "Академията" във Флоренция. През 1864 г. цар Александър II (1818-1881) го назначава за уредник в Ермитажа заради изключителните му постижения. В имението си в Мууга в Естония, което е построено през 1866 г. и съществува и до днес, Неф събира важна колекция от произведения на изкуството, част от която днес се съхранява в Естонския музей на изкуствата в Талин.

Неф дължи международния си успех най-вече на иконописта, чийто стил той променя из основи и я прави достъпна за западните влияния. Тя наподобява романтично-религиозната живопис на назаряните. В Русия той получава многобройни поръчки от православната църква. Изписва иконостасите на Исакиевския събор в Санкт Петербург и на бившата църква "Спасител" в Москва, която е модел за руската православна църква "Света Елисавета " във Висбаден. Херцог Адолф цу Насау построява тази църква за преждевременно починалата си съпруга, 19-годишната херцогиня Елизабет цу Насау, и поръчва на Неф да нарисува иконостаса. Портретът на Неф, релеф в медальон, се намира във вътрешността на църквата, вляво от южната врата. Той е изработен от каменоделеца Йохан-Петер Леонхард (1793-1873).

Картините по олтарните стени на руските църкви в Бад Емс, Дармщат, Хелзинки, Единбург, Лондон и Ница са дело на Неф.