Jawlensky, Alexej von

художник

роден: 13.03.юли / 25.03.грег. 1864 или 1865 г. в Торшок (Тверска губерния)

умира: 15.03.1941 г. във Висбаден

През 20-ти век град Висбаден се свързва с един международно признат герой от историята на изкуството: Алексей фон Явленски. С малки изключения той рисува тук своите абстрактни глави, чиято кулминация е серийността на така наречените "Медитации". Син на полковник, той завършва военното си образование в Москва през 1877 г. След като се превръща в практикуващ ценител на изкуството чрез посещенията си в галерии, през 1889 г. е преместен в Санкт Петербург и учи живопис при Иля Репин, в чието ателие се запознава с Мариана фон Верефкин (1860-1938), която е смятана за "руския Рембранд". Верефкин се посвещава на подпомагането на Явленски в партньорството им, което е официално установено през 1892 г., отчасти за да компенсира собствената си творческа криза. През 1896 г. двойката избира Мюнхен за свой дом. През 1902 г. се ражда Андрей, синът на Явленски с прислужницата на Верефкин, който официално е обозначен като негов племенник.

Пътуването до Нормандия и Париж през 1903 г. е последвано от по-дълъг престой във Франция през 1906 г. Двойката художници е дълбоко впечатлена от творбите на Пол Сезан, Пол Гоген и Винсент ван Гог; срещата им с творбите на Анри Матис се оказва връхна точка в творчеството им. От 1908 г. те се срещат на легендарните конкурси по живопис с Василий Кандински и Габриеле Мюнтер в Мюрнау, където интелектуалецът Верефкин става една от акушерките на класическия модернизъм, а Явленски е най-напредналият художник. Между 1911 и 1913 г. преобладават експресивните глави на Явленски, които изцяло запълват картинното пространство и в които той се чувства най-силно. Поразителният портрет на Явленски от 1912 г. в музея във Висбаден се смята за зенит в творчеството на художника по това време.

Първата световна война прогонва пъстрото семейство в Швейцария, а Верефкин губи цялата си пенсия след руската революция. Явленски създава своите "Вариации на пейзажна тема" в скромно жилище край Женевското езеро. През 1916 г. Явленски се запознава с младата художничка Емили Естер Шайер (1889-1945), която нарича "Галка" (на руски "жаба"). Неговият цикъл "Мистични глави" също показва нейната поразителна физиономия. Тя става негов агент по силата на договор. За да привлече отново вниманието към художника, тя успява да представи негови творби в продажна изложба, която обикаля германските градове и е поета и от Nassauischer Kunstverein e.V. (Насауското художествено сдружение ). Явленски остава във Висбаден с измамни перспективи, през 1921 г. прекъсва завинаги връзката си с Мариана фон Верефкин и през 1922 г. се жени за Хелене Неснакомов, макар и - както в крайна сметка формулира - единствено заради сина си Андрей.

Преди да пристигне, Галка Шайер му е препоръчала Висбаден. Основната цел е да установи контакт с Хайнрих Кирхоф, чиято колекция става все по-привлекателна, и с NKV, която по това време е една от водещите художествени асоциации в Германия. В автобиографичните си бележки Явленски си спомня за личности от Висбаден. Йозеф Винецки, създател на майоликата в Кайзер-Фридрих-Бад, изработва специфични рамки за картини за Явленски. Споменават се също архитектът и художникът Едмунд Фабри и двойката художници Ани и Арнолд Хенслер. Явленски е имал ценен партньор за диалог в лицето на изкуствоведката Мела Ешерих. Междувременно неговата довереница Галка Шайер успява да организира трансатлантически проект с Кандински, Клее, Файнингер и Й., наречен "Die Blaue Vier" ("Сините четирима"), с цел създаване на художествена мисия. През 1927 г. Явленски се запознава с художничката и дизайнерка Елизабет (Лиза) Кюмел, която до края на живота му е по-близка от всеки друг. През същата година той започва да забелязва първите симптоми на деформиращ полиартрит, който непрекъснато намалява качеството му на живот. Помощ му оказва и Хана Беккер вом Рат, която през 1929 г. основава "Асоциация на приятелите на изкуството на Алексей фон Явленски".

През 1933 г. е забранено да се излагат негови творби, а през 1934 г. Явленски получава германско гражданство. През следващата година той пътува до Швейцария заедно с Лиза Кюмел, за да види творби на Паул Клее. Двамата тежко болни художници, единият остракиран, а другият шпиониран, се сбогуват един с друг в Берн. По това време Явленски вече работи върху така наречените си "Медитации". Тези безбройни конфигурации изглеждат изключително модерни поради процеса на създаването им, един вид ритуална визуализация. През 1936 г. Явленски става член на Културната камара на Райха, а година по-късно картините му са опорочени в нацистката пропагандна изложба "Дегенеративно изкуство" в Мюнхен.

Смъртта на Мариана фон Верефкин през 1938 г. потапя Явленски в най-дълбока депресия, която води до пълната му парализа, така че работата му спира още приживе. Приятелят му художник Адолф Ербсльох произнася реч на погребението му на Руското гробище през 1941 г.