Conrady, August

Синолог, етнограф

роден: 28.04.1864 г. във Висбаден

умира: 04.06.1925 г. в Лайпциг

Произхождащ от многобройно семейство на учени, Конради се запознава с атмосферата на науката от ранна възраст. Той получава частни уроци от баща си Лудвиг Конради, пастор и автор на богословски и исторически трудове, и от чичо си Вилхелм Конради, адвокат и изследовател на лимеса, който живее в замъка Милтенберг на река Майн, където Конради обича да прекарва времето си. Това жилище е семейно наследство чрез неговия роднина Фридрих Хабел, архивист и антиквар. Ориенталистът Петер фон Болен, един от първите санскритисти, е дядо на Конрад по майчина линия.

Конрад учи в Хайделберг, Страсбург, Мюнхен и Йена, като започва с класическа филология, след което в съответствие с наклонностите си се насочва все повече към сравнителното езикознание и завършва докторантурата си във Вюрцбург върху ръкопис на непалски палмов лист. Хабилитира се в Лайпциг през 1891 г. с изследване върху непалска танцова пиеса, след което изучава тайландски езици и накрая китайски, на който ще посвети живота си. Отличава се като новатор в различни области на синологичните изследвания, особено в палеографията.

Започването на университетска кариера означава да приеме катастрофални условия: през 1896 г. му е поверена Лайпцигската катедра по източноазиатски езици под формата на много скромно възнаградена доцентура.

Като малцина учени, Конрад притежава цялостни лингвистични познания в своята област на изследване. Като стриктен филолог той въвежда нови методи в синологията и полага основите на индокитайското езикознание. Престоят в Пекин разширява научния му спектър с новаторски фолклористични трактати, а със Свен Хедин се осъществява личен обмен, в резултат на който се появява актуална публикация за китайските документи.

През 1920 г. Конради е назначен за редовен професор - чест, която трае съвсем кратко. По време на Втората световна война имението му е изпепелено.