Професията на фармацевта в по-късна Германия се заражда през 1241 г., когато император Фридрих II издава медицинска наредба, която законово регламентира разделянето на професиите на лекар и фармацевт. По това време обаче във Висбаден вероятно не е имало аптека. Началото на снабдяването на гражданите на Висбаден с лекарства е забулено в мистерия. Дълго време, както и в повечето общности, то вероятно е било осигурявано главно от жени, които са знаели за лечението и билките.

Тридесетгодишната война оставя тежки разрушения във Висбаден: твърди се, че през 1646 г. в стените на разрушения град са живели само 51 граждани. Малко по-късно, през декември 1650 г., граф Йохан дава разрешение на Ото Вилхелм Дорш да открие аптека, която от 1654 г. се помещава в гостилницата "Zum Einhorn", чието име носи и тя. Тя обаче просъществува само малко по-малко от десет години, така че другата аптека трябва да се счита за първата постоянна аптека във Висбаден: По-късната "Хофапотека" е основана през 1672 г. от Йохан Грасер, гражданин на Франкфурт. През 1808 г. тя става собственост на Йохан Август Ладе, който я купува от Йохан Еберлайн. През януари 1811 г. Ладе, както и Еберлайн преди него, получава титлата "придворен фармацевт".

Едва през 1813 г. кандидатът по фармация д-р Карл Филип Ото получава лиценз за създаването на втора висбаденска аптека - "Zum goldenen Löwen". Тя е създадена в бившата гостилница "Zum goldenen Wolf" срещу ресторант "Adler". Ото също така е бил изследовател и философ. Твърди се, че Гьоте е чел с интерес трудовете му по време на престоя си в курорта. Очевидно обаче Ото е отделял твърде малко време на бизнеса си, тъй като през 1814 г. се налага да избяга от Висбаден заради големи дългове. Аптеката му е обявена на търг и отива във франкфуртската бояджийница. Каспар Адам Мюлер я взема под наем от последната и по-късно я купува за 24 500 гулдена, като на 1 май 1815 г. я отваря отново като "Löwen-Apotheke".

Медицинските разпоредби на херцогство Насау от 1818 г. уреждат точно условията на работа на аптекарите: те се считат за държавни служители, но трябва да получават заплатата си изключително от приходите от дейността си в съответствие с тарифата за таксите, която сега се определя за първи път (и многократно се пререгулира). Всъщност във всеки медицински район на херцогството е трябвало да има само по една аптека. Тъй като във Висбаден вече имало две, "Hofapotheke", която по-късно била преименувана на "Schützenapotheke", безцеремонно била превърната в официална аптека на медицинския район "Висбаден-град", а "Löwen-Apotheke" - в официална аптека на медицинския район "Висбаден-земя".

Бързото нарастване на населението и постоянно увеличаващия се трафик на курортите във Висбаден налагат създаването на още аптеки. Те обаче не са имали официален характер, а са съществували само с лиценз. Първоначално това е "Хиршапотеката" от 1837 г., чийто собственик Хербер от 1839 г. наема за търговските си помещения сградата Kalbsche Haus am Markt на Марктщрасе. От 1841 г. се водят преговори и за създаването на четвърта аптека, но те са финализирани едва през 1863 г., след като кандидатът Адолф Сейберт прави дарение от 10 000 гулдена на болницата. Сега му е разрешено да открие аптека "Adlerapotheke" в Кирхгасе. Причината, поради която откриването на нови аптеки е било толкова строго регламентирано, е финансова: правителството е било изрично заинтересовано аптекарите да натрупат голямо състояние, тъй като се е предполагало, че тогава те винаги ще разполагат с достатъчно материали, т.е. суровини за производство на лекарства, и способни помощници. За да се гарантира не само доброто им финансово положение, но и за да се насърчи професионализацията им, от 1844 г. отрови и силно действащи вещества могат да се продават само от фармацевти, но не и от търговци на материали или аптекари.

Присъединяването на Насау към Прусия през 1866 г. отново носи някои нововъведения за Висбаден: привилегиите на аптеките продължават да съществуват, но собствениците им вече не са наети от държавата.

През март 1867 г. във Висбаден е въведена стандартизираната пруска медицинска тежест, а фармацевтите трябва сами да поемат значителните разходи за новите тежести. От 1868 г. във Висбаден се прилага и "Altländische Visitationsverfahren" ("старомодна процедура за визитация"), което означава, че на всеки три години аптеките трябва да бъдат внимателно проверявани от комисия. В херцогство Насау такива посещения не са се провеждали редовно, а само след подадени жалби. С бързото нарастване на населението на Висбаден се откриват още нови аптеки: Това са Taunusapotheke през 1870 г., Viktoria-Apotheke през 1878 г. и Wilhelms-Apotheke през 1888 г., за която известният военен аптекар Вилхелм Ленц е подал заявление за лиценз за дейност. Откритите през 1893 г. Theresienapotheke на Emserstrasse и Wellritzstrasse и Oranienapotheke, открита през 1894 г., свидетелстват за важността на снабдяването на населението с лекарства в новите райони на града. След 1900 г. нови аптеки се откриват почти изключително в покрайнините на града или в присъединените градчета.

С нарастващата индустриализация се променя и сферата на отговорност на аптекарите: те имат по-малко задължения за самостоятелно приготвяне на лекарства, но все по-голямо значение придобива проверката на качеството и идентичността, както и ръчната продажба. Именно индустриалното производство на фармацевтични продукти ги е направило толкова евтини за мнозина, че те вече са могли да си ги позволят. Клиентите на визбаденските фармацевти също се увеличават.

След Първата световна война Висбаден първоначално е под френска окупация, а от 1925 г. - под британска. Около 1920 г. в града има десет аптеки, две от които вече изрично се наричат "Pharmacie internationale" и "Pharmacie anglo-francaise". Когато през 1930 г. окупационните сили се изтеглят, се правят опити за възможно най-бързо съживяване на застоялото от години лекарство. Богатият висбаденски фармацевт Адам Херберт и емигриралият в Америка Хуго Райзингер даряват комплекса "Райзингер и Херберт" срещу централната жп гара, който и до днес е една от визитните картички на града.

През следващите години броят на аптеките също се увеличава с безпрецедентни темпове: един поглед към адресната книга на Висбаден от 1938 г. показва, че вече има 22 фармацевтични магазина, като нито един от тях не е обозначен като "международен". Вместо това в тях се рекламирали уринарни тестове и хомеопатични лекарства.

В периода след Втората световна война аптеките във Висбаден трябва да се справят не само с лошото снабдяване, което се отразява и на лекарствата. Някои заведения, като например аптеката "Адлер", са толкова силно повредени от бомбите, че семейството Сейберт, което я притежава, трябва да се премести в нова сграда на ъгъла на Кирхгасе и Фридрихщрасе. Някои собственици, като семейство Мюк, трябвало да освободят аптеката си по заповед на окупационните сили, тъй като търговските помещения на Луизенщрасе били "забранени". Аптеката на Вилхелмс трябва да бъде преместена на Вилхелмщрасе. Броят на аптеките обаче непрекъснато нараства, като през 1951 г. във Висбаден те са 37 - и космополитният дух на курортния град се завръща: Löwen-Apotheke отново се нарича "Pharmacie internationale".

От 1958 г. в Германия преобладава свободата на установяване, което означава, че всеки фармацевт може да отвори магазин на всяко място - независимо от търсенето. Този нов регламент има сериозни последици и за Висбаден: С нарастването на населението на Висбаден и изграждането на нови жилищни райони се увеличава и броят на аптеките в курортния град: през 1969 г. те са 61, през 1976 г. - 75, а през 1989 г. - 85. Само между 2005 и 2008 г. във Висбаден са открити седем нови аптеки.

Днес (към 2013 г.) около 125-те аптеки във Висбаден са предимно център за информация и консултации. Изборът на подходящо място е от решаващо значение, точно както е било в началото на XVII век. Докато тогава те са били разположени предимно на главните улици, днес много аптеки са избрали място в близост до център за медицинска практика, за да могат възможно най-много пациенти да изпълняват рецептите си там. От 1 януари 2004 г. на фармацевтите е разрешено да управляват до три допълнителни т.нар. клонови аптеки.