... Някога в района на Висбаден е живял гигантът Екко. Той се почувствал обезпокоен от един дракон от горите на Таунус и тръгнал да убие звяра. Но не успял да го намери никъде. Това толкова разгневило великана Екко, че той в ярост забил копието си в земята. Сторило му се, че чува подигравателния смях на звяра от дълбините. За да се подсигури, той извадил копието си от земята. От земята веднага изскочила вряла вода и изгорила босите му крака. Това го разгневи още повече. И понеже бил убеден, че драконът е в земята и е виновен за това, той забил копието си в земята отново и отново, все по-дълбоко и по-дълбоко. Тогава, неочаквано, мощна струя гореща вода го ударила в лицето и го накарала да загуби равновесие. Екко едва успя да се удържи. Лявата му ръка и предмишницата му се вкопаха дълбоко в мократа земя. Проклинайки, великанът се отказа от търсенето и се запъти с опарено лице и подути крака. Въпреки това отпечатъкът от ръката и пръстите му може да се види и днес ...

Според легендата така са се появили долините, хълмовете и термалните извори на Висбаден. Отпечатъкът от средната ръка е висбаденският котел. Палецът, пръстът и предмишницата оформят долините на потоците Рамбах, Шварцбах, Дамбах, Кеселбах, Велрицбах и Залцбах. А там, където великанът забил копието си в земята, оттогава насам от земята извира гореща вода.