През последните десет години броят на хората с мигрантски произход се е увеличил почти непрекъснато - с 31,5 %. В края на 2022 г. тази възрастова група вече съставлява по-голямата част от населението на възраст под 18 години: делът на хората с мигрантски произход тук е около 62% (резултат от мониторинга на интеграцията на мигрантите, доклад за 2023 г.).

Това означава, че условията, които са характеризирали дебатите за интеграцията и разбирането за нея в град Висбаден през последните десетилетия, се променят. Днес не може да се говори нито за отдавна установено общество на мнозинството, нито за имигрантско малцинство, нито приемащото общество е толкова хомогенно, че да е ясно на кои стандарти трябва да се основава интеграцията по отношение на "културната адаптация".

Данните от Висбаденския мониторинг за състоянието на интеграцията показват някои ясни разлики в успешното участие в образователната система и пазара на труда между части от населението с миграционен произход и без такъв. В тази област на структурната интеграция предизвикателството остава да се изравнят различните житейски ситуации.

Разнообразието и различията в нашето общество представляват възможност за изграждане на взаимоотношения и допринасят за сближаване на общността. Тази възможност изисква всички участници да могат и да желаят да се справят конструктивно с разнообразието. Демократичните принципи, залегнали в нашата конституция, както и взаимното уважение и признаването на многообразието, ни осигуряват рамката и правилата за това. Всеки е длъжен да ги спазва, независимо дали е имигрант или не.

Религиозните и културните различия сами по себе си не са признак на дезинтеграция. Тя започва там, където се нарушава човешкото достойнство и се пренебрегват правилата за съвместно съществуване. Ето защо интеграционната политика все още има за цел да предотвратява ксенофобията, расизма и всички форми на фундаментализъм, както и да укрепва онези, които изпитват дискриминация и маргинализация и са застрашени в своята лична свобода. Тя допринася за възприемането на разнообразието като обогатяване и за активиране на положителните ресурси, които то предлага за формиране на обществото.