Zerlett, Hans Hellmut

Актьор, автор, режисьор

Роден: 17.08.1892 г. във Висбаден

Умира: 06.07.1949 г. в Бухенвалд

За първи път Церлет става актьор в Residenztheater във Висбаден. Следват ангажименти във Франкфурт на Одер, Губен и Зондерсхаузен. Уволнен предсрочно от военна служба поради здравословни проблеми, той продължава кариерата си в Берлин от 1916 г., където участва в оперети и популярни театри. В началото на 20-те години на ХХ век се изявява като драматург на забавни пиеси и започва тясно сътрудничество с Рудолф Нелсън, "краля" на берлинската ревю-сцена, чийто щатен драматург става.

През 1927 г. Церлет се насочва към филмовата индустрия, като първоначално пише сценарии (включително за съвместната продуцентска компания на Ани Ондра и Карл Ламак), а през 1934 г. дебютира като режисьор с филмовата адаптация на едноактната пиеса на Карл Валентин "Im Schallplattenladen". През следващите десет години той пише и режисира повече от две дузини пълнометражни филми. Негов специалитет са сюжети от театралната или артистичната среда, например "Truxa" (1936) или "Es leuchten die Sterne" (1938). През лятото на 1937 г. Церлет става ръководител на продукцията на Tobis-Film, но скоро след това подава оставка от този пост, за да работи в бъдеще само творчески.

Като отстъпка пред нацистката филмова политика, през 1939 г. той заснема антисемитския мюзикъл "Робърт и Бертрам" - филм, който е отхвърлен от Йозеф Гьобелс. Венера на съд" (1941 г.), сатира за "дегенеративното изкуство" в епохата на т.нар. система, също се проваля. След началото на Втората световна война Церлет се бори с нарастващата маргинализация на клиентите си и успява да реализира само филми със сравнително скромни бюджети. Въпреки това той е един от най-заетите германски режисьори през 30-те и началото на 40-те години на ХХ век.

Обвинен, че е "пропагандист", Церлет е арестуван от съветските тайни служби в дома си в Бад Сааров (Бранденбург) през януари 1946 г. След няколко престоя в лагери за интерниране в съветската окупационна зона той умира в "Специален лагер № 2" на мястото на бившия концентрационен лагер Бухенвалд. В производството по посмъртна денацификация е категоризиран като "неосъждан".