Теологичните основи на така наречената Висбаденска програма за изграждане на протестантски църкви са разработени от висбаденския пастор Емил Везенмайер и публикувани в "Евангелически вестник" (Диленбург) през 1890 г. Основните точки на програмата от Висбаден са

"1. църквата ... трябва да носи отпечатъка на дом за срещи на ... общността, а не на място за поклонение в католическия смисъл.

2. единството на общността и принципът на всеобщото свещенство трябва да бъдат изразени чрез единството на пространството. Последното не може да бъде разделено на няколко нефа, нито пък да се разделят наосът и олтарът.

(3) Отслужването на Светото причастие не трябва да се извършва в отделно помещение, а сред събранието. Следователно олтарът, който трябва да бъде заобиколен, трябва да получи съответното положение, поне символично. Всички линии на видимост трябва да водят към него.

(4) Амвонът, като място, където Христос се предлага на събранието като духовна храна, трябва да бъде третиран поне като равностоен на олтара. Той трябва да получи своето място зад последния и да бъде органично свързан с органа и певческата платформа, които да бъдат разположени пред събранието." (Цитат от Fritsch)

Висбаденската програма е насочена срещу т.нар. правилник от Айзенах за строителството на протестантски църкви, приет през 1861 г., според който всички църковни власти са инструктирани да се придържат към романския или готическия стил в новите сгради. Това означава, че в продължение на три десетилетия протестантските строителни концепции следват римокатолическото разбиране за месата.

Когато във Висбаден е трябвало да бъде построена трета протестантска църква след Маркткирхе и Бергкирхе, Везенмайер прокарва своята концепция пред вземащите решения. Берлинският архитект Йоханес Отцен, който участва в планирането от 1889 г., получава задачата да проектира новата сграда и с Рингкирхе създава първата архитектурна реализация на програмата на Висбаден.

Представата на Везенмайер за това как трябва да изглежда една протестантска църква е свързана не толкова със стила, колкото с реалната функция на сградата. В това отношение Висбаденската програма вече следва принципа на модернизма, който американският архитект Луис Хенри Съливан (1856-1924 г.) изразява във формулата "формата следва функцията" през 1904 г., десет години след завършването на Рингкирхе. Влиянието на висбаденската програма се усеща не само в многобройните църкви, повлияни от ар нуво, но и през 20-те години на ХХ век и след Първата световна война.

Пряка последица от Висбаденската програма е първият конгрес за протестантско църковно строителство в Берлин през 1894 г., на който Везенмайер представя програмата.