Протестантската църква Бергкирхе е построена през 1876-79 г. като втората протестантска църква след Маркткирхе. Тя е център и забележителност на кръстения на нея квартал Бергкирхе, който по онова време е бил квартал на служителите на курортното дело. Архитектът е Йоханес Отцен от Берлин, който по-късно изготвя и плановете на Рингкирхе. Както и при Маркткирхе, строителният материал е тухла с корнизи от сив пфалцски пясъчник. Архитектурата е изградена по модела на ранната рейнска готика. Бергкирхе е осветена на 28 май 1879 г. от епископ д-р Лудвиг Вилхелм Вилхелми.

Бергкирхе е построена върху кръстовиден план. Кръстовището, което е разширено, за да образува осмоъгълник, и заема цялата ширина на наоса, ясно се приближава към централното пространство. От изток към него се прилепва високият многоъгълен хор, заобиколен от по-ниски сакристии, наподобяващи параклиси. От кръстовидните рамена на север, юг и запад западното е проектирано като къс базиликален кораб. Осмоъгълникът на кръстовището е увенчан с кула, чийто висок заострен шпил се извисява поразително над църковната сграда.

В архитектурно отношение Бергкирхе се смята за предварителен етап на Рингкирхе, тъй като все още не отговаря на изискванията на визбаденската програма. Сходства между двете сгради има в каменните галерии в раменете на трансепта, звездовидния свод в кръстовището и най-вече в пространствения ефект.

По протестантските стандарти Бергкирхе е богато украсена с картини, витражи, статуи и релефи. Църквата има отлична акустика, а също и един от най-добре звучащите органи във Висбаден. Оригиналният орган на фирмата E. F. Walcker & Cie. в Лудвигсбург е възстановен от фирмата G. F. Steinmeyer & Co. в началото на 30-те години на ХХ век. Алберт Швайцер, който е свирил на органа в Бергкирхен, е дал вдъхновение за това. През 1938 г. и 1948 г. органът отново е преустроен.

По време на нацистката епоха енорията Бергкирхе е крепост на съпротивата и център на Изповядващата църква във Висбаден под ръководството на пасторите Франц фон Бернус, Лудвиг Антес, Макс Фрис и д-р Хайнрих Вьомел. Те са подкрепяни от висбаденския адвокат д-р Ханс Бутерсак. Борецът от съпротивата Херман Кайзер също развива контакти с църквата, която разполага с широка мрежа от противници на нацисткия режим. Те дори притежавали нелегална печатница. Бергкирхе има специални отношения с Мартин Ниймьолер, който по-късно става председател на Протестантската църква в Хесен и Насау.

Едва ли в някоя друга енория във Висбаден разликата между богати и бедни, между жителите на квартала Бергкирхе и съседните вили в долината Неро, между получателите на социални помощи и милионерите е толкова голяма, колкото в Бергкирхе.