Бутерсак, Ханс

Адвокат, нотариус

Роден: 11.08.1880 г. в Хамбург

Умира: 13 февруари 1945 г. в концентрационния лагер Дахау

Бутерсак учи право в Тюбинген, Берлин, Лайпциг и Кил и защитава докторат по право в Рощок. След като работи като съдебен заседател в Хамбург, от 1909 г. практикува като адвокат във Висбаден. През Първата световна война е награден с Железен кръст I и II степен. През 1918 г. попада в плен във Франция и се завръща у дома едва през 1920 г.

Бутерсак е национален консерватор. Бутерсак е смятан за един от първите адвокати във Висбаден, участва в дейността на протестантската църква и е църковен настоятел в енорията Бергкирхе.

Като водач на "Щалхелм", реакционна организация на фронтови войници, той и другарите му участват във "Почетния марш на Хитлер" във Висбаден през 1933 г. след т.нар. завземане на властта. Той си навлича враждата на националсоциалистите, когато отказва да прехвърли "Щалхелм" към СА. В резултат на това Бутерсак е арестуван няколко пъти и му е оказван натиск, а организацията е разпусната в началото на ноември 1935 г. През 1938 г. срещу него е образувано наказателно производство за обида на кмета Феликс Пиекарски. Той постига оправдателна присъда, отново е провокиран да нападне нацистките управници, отново е арестуван и задържан за седем седмици. Въпреки това той отново е оправдан.

Въпреки откритото наблюдение от страна на Гестапо, Бутерсак отказва да бъде сплашен и се застъпва за Изповедалната църква. Той е член на Съвета на райхското братство към Синода на изповеданията. Той неуморно съветва и подкрепя преследваните и потиснатите, включително преследваните конфесионални пастори и преследваните евреи. На 6 май 1943 г. отново е арестуван, защото е изпратил писмо до вдовицата на пастор от еврейски произход и то е попаднало в ръцете на Гестапо. След три седмици в затвора е преместен в концентрационния лагер Дахау и е преместен в сателитен лагер в Аугсбург, където трябва да извършва принудителен труд във фирмата Messerschnitt.

Тежко ранен при бомбардировка през февруари 1944 г., в резултат на лошото медицинско обслужване получава заболяване на пикочния мехур, разболява се и от тиф и умира на 13 февруари 1945 г., два месеца преди американското освобождение.

На негово име е кръстена улица в Кларентал.