Кайзер, Херман

Педагог, борец от съпротивата

Роден: 31.05.1885 г. в Ремшайд

Умира на: 23.01.1945 г. в Берлин-Пльоцензее

Херман Кайзер прекарва детството и младостта си във Висбаден. От 1901 г. семейството живее в Касел, където Кайзер взема и матурата си. Учи математика, физика, история и история на изкуството в Хале и Гьотинген. От 1912 г. работи като учител в Oranienschule във Висбаден.

По време на Първата световна война служи като артилерийски офицер на Западния фронт. Награждаван е няколко пъти за храброст. Следната случка може да илюстрира отношението му по онова време. Веднъж, когато го изнасяли тежко ранен, той осъзнал, че снарядите от собствените му оръдия падат в собствените му редици. Въпреки че бил ранен, той извикал "Спрете огъня" и заел нови позиции. Това довело до сблъсък с висш офицер, който забранил да се намесва в работата на подразделението му. Това довежда до военен съд, по време на който възниква въпросът как Кайзер, като офицер, може да се противопостави на заповедта на старши офицер. Той отговорил: "Ако видя, че моите войници стрелят по собствените си войници, тогава мой проклет дълг и задължение е да се намеся, дори и да става дума за главата ми."

След края на войната той се връща във Висбаден. Като учител имал особен талант да преподава история, но дори тогава използвал модерни форми като илюстровани лекции по история на изкуството.

Херман Кайзер е бил национален консерватор. За него благосъстоянието на родината е било от първостепенно значение. В продължение на седем години той води кампания за издигането на паметник на бившия му полк на площад "Луизенплац" във Висбаден. На 21 октомври 1934 г. е открит мемориалът "Ораниер" за "1-ви Насауски полеви артилерийски полк № 27" с надпис: "Ще остана верен на родината до смъртта си". На паметника не са изобразени оръдия, а възседнал кон с развята грива. Във възпоменателната реч, която произнася, името на Хитлер дори не се споменава, което е отбелязано с подозрение от присъстващите националсоциалисти.

В началото на 30-те години на ХХ век, с оглед на отчайващото икономическо положение по това време, той първоначално възлага надежди на НСДАП и дори става член на партията. Ентусиазмът му обаче не трае дълго и консервативният ценностно ориентиран човек обръща гръб на националсоциализма. През 1934 г. след пуча на Рьом и убийствата на генералите Курт фон Шлайхер и Фердинанд фон Бредов настъпва вътрешен разрив.

Още по това време Кайзер казва на приятелите си за Хитлер: "Само елиминирането помага". Но като идеалист той първоначално вярва в безкръвното сваляне на Хитлер. В училището си е смятан за неудобен учител; той никога не поздравява учениците си с "Хайл Хитлер", а вместо това използва думата "Хайл Блюхер". С почти невероятна откровеност той изразява мнението си за политиката на Хитлер пред учениците си, които го почитат като "Цезар". Но нито един ученик, нито един учител не го предал. Кайзер дори трябвало да стане преподавател в Марбургския университет, но му отказали, защото още тогава го смятали за политически ненадежден.

През 1939 г. - след избухването на войната - той е призован като запасен капитан при командира на резервната армия в Берлин. Става началник на военния дневник в щаба на генерал-полковник Фридрих Фром. Сега се присъединява към съпротивата. Използва външно незабележимата си позиция в щаба, за да посредничи между гражданската и военната съпротива. Успява да установи контакти между Карл Гьорделер, Лудвиг Бек и Ервин фон Витцлебен. Участва и в планирането на разполагането на войските за преврата.

По време на войната той също демонстрира опозиционната си позиция. По време на реч на Хитлер той демонстративно напуска офицерската столова, без да се извини. Когато веднъж един другар го поздравил с хитлеристкия поздрав, той казал: "Престанете, приличате ми на хора, които искат да благославят нещо там, където няма какво да благославят."

Преживява опита за преврат от 20 юли 1944 г. в Касел. Там е арестуван на 21 юли и отведен във Висбаден. Там домът му е претърсен. Поводът за ареста му е заповедта на заговорниците да го извикат като офицер за свръзка за XII военен окръг Висбаден.

След едно от прословутите заседания пред Народния съд, на което неговият безпардонен и брутален председател Роланд Фрайслер оскърбява подсъдимите по най-жесток начин - наред с другото обвинява Кайзер в три случая на нарушаване на клетвата: като държавен служител, като офицер и като партиен другар - на 17 януари 1945 г. той е осъден на смърт.

Нацистките прислужници спасяват визбаденския борец от съпротивата като "ценен свидетел". На 23 януари 1945 г. Херман Кайзер е екзекутиран заедно с Хелмут Джеймс Граф фон Молтке, Теодор Хаубах и отец Алфред Делп в затвора Берлин-Пльотцензее.

Днес във Висбаден две паметни плочи пред и във вътрешността на Ораниеншкола и плоча в основата на паметника на Ораниер на Луизенплац с надпис "Животът му е предупреждение срещу войната и безчовечността" увековечават паметта на неукротимия борец от съпротивата. Вече са публикувани и неговите дневници. Една от улиците в Кларентал носи името на Херман Кайзер.