Везенмайер, Емил

Протестантски пастор, регионален църковен съветник

Роден: 29.07.1857 г. в Щутгарт

Умира на: 08.03.1942 г. във Висбаден

След като издържа богословските си изпити в Манхайм през 1877/78 г., Везенмайер става викарий в Шветцинген и Манхайм, а през 1881 г. - пастор в Холцен (Шварцвалд). През 1885 г. е назначен за пастор в Маркткирхе, а през 1892 г. - за първи пастор в Бергкирхе, където остава до пенсионирането си през 1927 г. През 1918 г. е назначен за почетен декан, а през 1925 г. - за регионален църковен съветник. През 1918 г. получава почетна докторска степен от университета в Марбург.

Везенмайер основава първото читалище във Висбаден. През 1921 г. той става председател на асоциацията "Насау Густав-Адолф". Става известен далеч отвъд границите на Висбаден чрез Висбаденската програма, която определя основната форма на протестантската проповедническа църква. Като масон Везенмайер членува в ложата "Платон за постоянно единство" (Plato zur beständigen Einheit), три пъти е майстор на стола, а по-късно и майстор на стария стол.

По време на строежа на Рингкирхе той отговаря за украсата на стаята в Залата на реформаторите с портрети на реформатори. Освен това поръчва статуите на двамата рицари Вилхелм дер Швайгер и Густав Адолф Шведски, изваяни от франкфуртския скулптор Ернст Ритвегер (1869-1944) на разноски на люксембургския велик херцог Адолф цу Насау и поставени пред източния портал на Рингкирхе. Равностойният избор на реформатори (двама лютерански и двама реформирани) ясно показва, че архитектурният модел на Везенмайер е ангажиран с обединението на лютеранските и реформираните деноминации.