За да може да се конкурира с другите германски спа центрове, Висбаден предприема засилени и целенасочени усилия в областта на публичната реклама от първата третина на XIX век.

От около 1820 г. насам балнеологичните трудове популяризират посещенията на лечебните извори от научна гледна точка; още преди това и все по-често през 30-те години на XIX в. пътеписи, също на френски и английски език, описват приятния живот в курортния град. Железопътната линия създава условия за значително нарастване на туризма - от този момент нататък се появяват и все повече признаци за по-системни усилия за привличане на курортни гости. От около 1850 г. започват да се появяват все по-редовно календари, туристически пътеводители, албуми, карти на града и гравюри, рекламиращи забележителностите.

Рекламата придобива ново измерение след анексирането на Насау: Сега се забелязват повече усилия за връзки с обществеността, насочени от градската администрация. От 1867 г. се събират брошури от конкурентни курортни градове, като Карлсбад и Шлангенбад, и се публикуват реклами в английски, френски, белгийски и американски вестници. По-късно директорът на общинския курорт Фердинанд Хей'л подчертава значението на "рекламите и обявите" за града в своите "Предложения за функционирането на общинската курортна администрация", написани през 1871 г. Градската реклама се превръща в интензивно култивиран инструмент на градската политика.

След като Висбаден вече е бил домакин на големи конгреси по времето на Насау, като например Общото събрание на немските естествоизпитатели и лекари през септември 1852 г., сега градът започва да се рекламира специално като място за конференции и конгресен град. От началото на века това става и с помощта на съвременни медии като рекламни марки, пощенски картички, плакати, неонови реклами и накрая филми.

Икономическият срив по време на Първата световна война и последвалият период на окупация също слагат край на традиционния имидж на града като луксозен. След 1933 г. кафявите управници отново рекламират Висбаден като световен курортен и конгресен град, но вече под променената идеологическа егида на "народното лечение"; установен е лозунгът "Древна лечебна сила, вечна красота" и стандартизиран образ за всички рекламни продукти.

След 1945 г. фокусът продължава да бъде върху световния курортен град, който през 1954 г. се рекламира като "класическо място за удоволствие и наслада", а през 1955 г. - като "курортен и празничен град". След построяването на Рейн-Майн-Хален през 1957 г. фокусът се измества все повече върху конгресите и новата функция като място за бизнес и търговски град, но през 1971 г. Висбаден все още е описван като "спа и конгресен град с чар".

От 80-те години на миналия век се наблюдава тенденция към по-голяма трезвост: по-новите имиджови брошури рекламират просто с името и логото на града.