През 1831 г. курортният лекар д-р Аугуст Хайнрих Пеец заявява във второто издание на монографията си "Висбаден и неговите лечебни извори", че Висбаден е "най-посещаваният от всички известни курорти в света (...)" и че курортните гости се стичат тук "от всички краища на света". Двадесет години по-късно в портрет на Висбаден в Leipziger Illustrirte Zeitung неназован автор възхвалява познанието за лечебното въздействие на термалните извори, "което се е разпространило по целия свят".

Сега вече терминът "световен курортен град" е във въздуха, така да се каже. Действителният създател на термина е журналистът Роберт Хаас. В едно малко есе за Шлангенбад, публикувано в Дармщат през 1852 г., той споменава и "световния курортен град" Висбаден, който се намира само на един час път от него; две години по-късно той използва термина в своя "Curcalender" за Висбаден, който се издава от 1854 г. През 1858 г. Фердинанд Хей'л възприема термина в своя хумористично-сатиричен "Streiflichter"; прави впечатление обаче, че той не го използва в туристическия пътеводител за Висбаден, който издава от 1866 г. насам.

В официалните публикации на общината терминът "Weltkurstadt" (световен курортен град) дълго време все още не се използва; в брошурата за курортите, издадена от общинското туристическо бюро, през 1903 г. все още се говори само за курортен град. Това не се променя до около 1907 г., когато се използва терминът "Weltkurort" (световен курорт), последван от "Weltkurstadt" (световен курортен град) през следващата година. По-късно директорът на курорта Херман Раух също нарича своя "Monatsschrift für Kur- und Fremdenwesen", издаван от 1911 г., "Die Weltkurstadt" в основното заглавие. Терминът продължава да се разпространява през следващите десетилетия, докато за последен път е използван от града за рекламни цели в началото на 60-те години на ХХ век.