Според инструкция, издадена от правителството на херцогство Насау на 28 февруари 1826 г., глухонемите деца в училищна възраст трябва да бъдат регистрирани и обучавани в "Института за глухонеми" в Камберг. От 1838 г. са идентифицирани и слепи деца. През 1864 г. в Ридерберг е открито отделно училище за слепи. През следващите години грижата се разширява и за други деца в неравностойно положение.

През 1904 г. е открит първият клас на "помощно училище за слабо надарени деца". През учебната 1909/10 г. в училището на Шулберг се помещават шест помощни класа; от 1912/13 г. това помощно училище е самостоятелна институция със собствен бюджет. През 1920/21 г. в шестте класа се обучават 174 ученици. На 15 октомври 1930 г. училището е преместено в сградата на бившето средно училище на адрес Luisenstraße 28.

По време на нацистката епоха общинското помощно училище е подложено на все повече репресии; през 1938 г. то губи собствената си сграда и е настанено в Blücherschule през октомври. На 18 февруари 1942 г. в духа на националсоциализма е издадена заповед за "регулиране на системата на помощните училища в целия Райх". Това се равнява на унищожаване на системата на помощните училища. Въпреки това, противно на намеренията на управляващите, общинското помощно училище успява да запази броя на учениците си. През 1944/45 г. броят на учениците е 210. През нощта на 2 срещу 3 февруари 1945 г. въздушно нападение разрушава сградата на предишното училище. Учебните занятия са възобновени на 10 август 1945 г. През учебната 1949/50 г. 369 "ученици от помощното училище" се обучават в дванадесет класа, четири от които са в Бибрих.

Това е последвано от създаването на 14 октомври на два нови класа в помощното училище в Майнц-Костхайм, които първоначално са администрирани от помощното училище във Висбаден. Поради разрушаването на сградата то трябва да се премести в Реалната гимназия на Ораниенщрасе, а от 1955 г. - в Mädchen-Hebbelschule. През октомври помощното училище получава името "August-Hermann-Francke-Schule". На 1 февруари 1960 г. училището се премества в нова сграда на Hollerbornstraße.

През април 1963 г. е създадено второ специално училище за деца с умствена изостаналост. През 1969 г. то се премества в собствена сграда на улица "Атцелберг" срещу старото гробище, а през 1972 г. - в нова сграда на улица "Коменски". През 1921 г. в Бибрих са създадени и първите "помощни класове". От 1934 г. помощното училище там се управлява съвместно с Висбаден. След войната през 1950 г. то възвръща самостоятелността си и през 1951 г. се настанява в старото училище Freiherr-vom-Stein-Schule. Учениците по практическо обучение също са разпределени в това училище с два класа. То прераства в "Ludwig-Richter-Schule", специално училище за подпомагане на обучението, което е закрито през 1991 г. Учениците в голяма степен са разпределени в училището "Коменски".

На 4 септември 1964 г. "Albert-Schweitzer-Schule", специално училище за подпомагане на обучението в Майнц-Костхайм, успява да се премести в новата си основна сграда на улица Passauer Straße. Обучението за хора с физически увреждания започва на 4 септември 1968 г., първоначално във Фрьобелсшуле в Аменебург. През 1987 г. новата сграда на "Friedrich-von-Bodelschwingh-Schule" на Грейселберг е окончателно въведена в експлоатация. Училището се финансира от град Висбаден (60 %) и от окръг Рейнгау-Таунус (40 %). От април 1966 г. практически обучаемите ученици са гости на специалното училище за подпомагане на обучението (Albert-Schweitzer-Schule).

Едва на 4 септември 1968 г. в Майнц-Амьонебург в старото училище Fröbelschule е открито "Johann-Hinrich-Wichern-Schule" като специално училище за практически обучаеми. То получава и целодневно отделение. Тъй като броят на учениците в това училище продължил да расте, се наложило училището да бъде разделено и да се създаде второ специално училище за "практически обучаеми". Това ново "Училище Флуксус" е открито на Pfälzer Straße във Висбаден-Бибрих през юни 2007 г.

След създаването на първите две логопедични паралелки в Хебелсшуле през 1951 г. и други предварителни етапи, през 1963 г. на Раабестрасе е основано ново "специално училище за хора с увреден слух и говор", което получава името "Хелен-Келер-Шуле". В началото на 1981/82 г. то се премества на сегашното си място в бившето Landgrabenschule и през 1994 г. става "надрегионален център за специални образователни консултации и подкрепа". Днес училището е известно като "Helen-Keller-Schule/Sprachheilschule und Schule für Sehbehinderte". Същевременно то е - подобно на другите специални училища - "център за специални образователни консултации и подкрепа", който съветва общообразователните училища относно необходимата подкрепа във всеки отделен случай и подпомага ученици в неравностойно положение.