Elmendorff, Karl Eduard Maria (също Carl)

Диригент, главен музикален директор

Роден: 25.10.1891 г. в Дюселдорф

умира: 21.10.1962 г. в Hofheim (Taunus)

Карл Елмендорф е роден в Дюселдорф като син на търговец. След като посещава хуманистична гимназия, той първо учи класическа филология, германистика и стоматология във Фрайбург, Мюнхен и Мюнстер. След това учи музикология в Кьолн и Бон при Фриц Щайнбах (1855-1916) и Херман Абендрот (1883-1956). През 1916 г. става капелмайстор в Stadttheater в Дюселдорф, през 1920 г. се премества в Майнц, за един сезон в Хаген, а след това става музикален директор в Аахен. През 1925 г. Мюнхенската държавна опера го назначава за първи капелмайстор, а по-късно и за главен музикален директор. През 1932 г. става главен музикален директор на Nassauisches Landestheater Wiesbaden. Тук дирижира "Аида" и "Макбет" на Верди, "Пръстенът" на Вагнер, "Розенкавалие" на Щраус и няколко симфонични концерта. Имало е и съвременни опери като "Надя" на Едуард Кюнеке и "Schalkhafte Witwe" на Волф-Ферари. През 1936 г. Елмендорф отива в Националния театър в Манхайм, а през 1938 г. става капелмайстор и в Берлинската държавна опера. През 1938 г. Адолф Хитлер го назначава за стаатскапелмайстор. През 1942 г. Елмендорф наследява Карл Бьом (1894-1984) в Саксонската държавна капела в Дрезден и в Семпер опера. Тук през 1943 г. е назначен за музикален директор на Дрезденската държавна опера.

През 1926 г. Карл Елмендорф участва в Немския фестивал във Ваймар и привлича вниманието на директора на Байройтския фестивал Зигфрид Вагнер (1869-1930), от което се развиват близки отношения. Вагнер го въвежда в средите на Байройт, където от 1928 г. Елмендорф активно набира артисти за "Kampfbund für Deutsche Kultur". Елмендорф дирижира няколко пъти в Байройт "Пръстенът на нибелунга" и други известни опери на Рихард Вагнер. Той дирижира Байройтския фестивал общо 81 пъти. По време на военния фестивал през 1939-42 г. той дирижира "Летящият холандец". Когато фестивалът е възобновен през 1951 г., внуците на Вагнер решават да не го ангажират повече.

Близостта на Елмендорф със семейството на Вагнер и ангажираността му към Байройтския фестивал допринасят за това той да дирижира празнично представление на "Майстори" в Нюрнберг през 1933 г. по случай Райхспартетага на НСДАП. Диригентът е ангажиран по специална молба на Адолф Хитлер. Директорът на Байройтския фестивал, Винифред Вагнер, организира представлението. По-късно Елмендорф поддържа тесни контакти с висшите етажи на нацисткия режим и ги използва за развитие на кариерата си. По-специално Елмендорф използва близките си отношения с Герди Трост, съпруга на архитекта Паул Лудвиг Трост и близък довереник на Хитлер, за да се кандидатира многократно за почести или високи постове. Целта му е била да се утвърди и наложи срещу професионални съперници като диригентите Фуртванглер и Херберт фон Караян, което постига по-специално, когато става въпрос за заемане на длъжността музикален директор в Дрезден. Карл Елмендорф се присъединява към НСДАП на 1 май 1937 г. По професионални причини той е член на Културната камара на Райха.

В художествено отношение Елмендорф е смятан в страната и чужбина за един от най-важните и изтъкнати интерпретатори на Вагнер. За професионалния му успех свидетелства и размерът на доходите му. Той нараства от 14 000 RM годишно през 1932 г. на 40 000 RM през 1937 г. Професионалният му успех, който става възможен и благодарение на близостта му с режима, не само прави Елмендорф финансово независим, но и му позволява да концертира в чужбина. Елмендорф подкрепя нацисткия режим, като изнася концерти в окупираните от Германия територии. Диригентът редовно свири в окупираните и неокупираните части на Франция, както и в Белгия и фашистка Италия. През 1943 г. е награден с Кръст за военни заслуги II степен без мечове.

След края на Втората световна война, от 1948 до 1951 г. Елмендорф е музикален директор на Държавния театър в Касел. През 1951 г. се завръща във Висбаден и до 1955 г. е музикален директор на Висбаденския държавен театър. От 1955 г. работи като музикален съветник на магистрата на столицата на провинция Висбаден. През втория си период във Висбаден Елмендорф култивира и опери от Вагнер, Верди, Бетовен и Бизе. Сред другите произведения са "Палестрина" на Пфицнер, операта "Der Jakobiner" на Дворжак, която той цени особено много, и световната премиера на "Die Stadt hinter dem Strom" на Ханс Фогт (1911-1992) и Херман Касак (1896-1966). Свири почти 500 пъти в оркестрината на Hessisches Staatstheater Wiesbaden.

През 1956 г. Карл Елмендорф е удостоен с Гьотевия плакет на провинция Хесен. Получава медал "Рихард Щраус" и наградата "Лайшнер".
Карл Елмендорф умира на 21 октомври 1962 г. в Хофхайм ам Таунус. Погребан е в Северното гробище на Висбаден. Бюст на Елмендорф, изработен от Ернст Достал, стои на стълбището към първия етаж на Държавния театър във Висбаден. През 1965 г. на негово име е кръстена улица във Висбаден. Благодарение на появата си на конгреса на Райхпартията през 1933 г. и свързаната с нея ефективна подкрепа на нацисткото движение, Карл Елмендорф поема видим ангажимент към националсоциализма като политическо движение и към нацисткия режим. Благодарение на близките си отношения с висшите ешелони на нацисткия режим той успява да си осигури добре платени длъжности и по този начин се облагодетелства материално от режима. Поради тази причина Историческата експертна комисия, назначена от Градския съвет през 2020 г. за преглед на зоните за движение, сградите и съоръженията, наречени на личности в столицата на провинция Висбаден, препоръчва през 2023 г. да се преименува улицата на името на Карл Елмендорф в югоизточния район. Членството му в НСДАП и професионалната му роля в Културната камара на Райха също водят до препоръката на Историческата комисия.

[Този текст е написан от Холгер Райнер Щунц през 2012 г. за печатната версия на Градския речник на Висбаден и е преработен и допълнен от д-р Катрин Лукат през 2024 г.].