По примера на швейцареца Хенри (Анри) Дюнан, който след битката при Солферино на 24 юни 1859 г. призовава за помощ на жертвите по време на война, независимо от това към коя страна в конфликта принадлежат, на германска земя са основани първите сдружения, от които се развива Германският червен кръст.

През 1866 г. във Висбаден е създадена организация за оказване на помощ на доброволци, а три години по-късно и клон на Патриотичното женско сдружение (Vaterländischer Frauenverein), което трябвало да се грижи за ранените по време на война и за болните в мирно време. През януари 1921 г. женското сдружение и други организации за помощ се сливат в Германския червен кръст. След Втората световна война в новосъздадената провинция Голяма Хесен са създадени три регионални сдружения със седалища във Висбаден, Дармщат и Касел; във Франкфурт е създадено районно бюро на ДРК.

Най-важните задачи в непосредствено следвоенния период са грижата за германските военнопленници и бежанците, създаването на служба за издирване на изчезнали германски войници и цивилни граждани и събирането на семейства, разкъсани от военните събития. DRK Landesverband Hessen e.V., със седалище в Бад Наухайм, е основана на 6 декември 1946 г., за да координира тези дейности. Преместването във Висбаден, за което се настоява от 1946 г. насам, се осъществява през 1984 г.; централата се намира в "Henry-Dunant-Haus" на Abraham-Lincoln-Straße 7.

Регионалната организация, която е разделена на 39 районни сдружения и 461 местни сдружения, се ръководи от петчленен изпълнителен комитет и се управлява от регионален изпълнителен директор.