Роден: 29 октомври 1917 г. в Лос Анджелис
Умира: 25 февруари 1993 г. във Висбаден

Син на руско-полски имигранти, той израства в Лос Анджелис и Провидънс (Роуд Айлънд). На шестнадесетгодишна възраст започва да учи пеене във Виенската консерватория, за да стане оперен певец, следвайки желанието на баща си. Две години по-късно продължава обучението си в Ню Йорк. През 1938 г. се присъединява като бас към вокалния квинтет "Петимата мускетари", който изнася концерти с артисти като Хари Джеймс и Франк Синатра. Става и член на хора на филмовите студия MGM (Лос Анджелис) и Radio City Music Hall (Ню Йорк). Там се запознава с чешката балерина Хелинка Мусилова през 1941 г. и се жени за нея през същата година.

През 1947 г. се завръща в Европа заедно с нея, като първо работи като директор на музикален хор в Лондон, а след това като певец в Париж, където от 1950 г. нататък се изявява в Мулен Руж и на други места. Едит Пиаф го подкрепя и помага за развитието на кариерата му на шансониера. С хитове като "Ich wünsch Dir einen schönen Abend" и "Schenk deiner Frau doch hin und wieder rote Rosen" той става известен на по-широка публика в Германия през 1953 г.

През същата година прави своя пробив като филмов актьор в ролята на агента на ФБР Леми Каути във френската продукция "La mome vert-de-gris" ("Под магията на русата сатана") и в нея намира ролята на живота си. Отличителната му глава с шапка на пепит, добре оформеното му тяло и най-вече езиковата смесица от опитен женкар и закоравял детектив го превръщат в култова фигура в киното на 60-те години. Жан-Люк Годар го стилизира от култова до арт фигура в научнофантастичния си филм от 1965 г. "Лемми предпазливо срещу Алфа 60", който печели "Златна мечка" на Международния филмов фестивал в Берлин.

След това той все повече се превръща в характерен актьор, работейки с режисьори като Райнер Вернер Фасбиндер ("Предупреждение за свещена курва"), Улрике Отингер ("Чудакът Орландо") и Ларс фон Триер ("Европа"), чиито изпълнения неизбежно напомнят за времето, когато е бил Леми Каушън (по-късно Ник Картър). Той не се плашеше и от самопародия (както в телевизионния сериал "Kottan ermittelt").

От 1979 г. до смъртта си живее в уединение със съпругата си от третия си брак и дъщеря си Мия в класицистична вила в Курпарк във Висбаден.