През 1879 г. клубът Таунус построява дървената наблюдателна кула Келерскопф на най-високата точка на високия 475 м Келерскопф. Откриването на осмоъгълната кула с височина около 20 м се състои на 6 юни 1880 г. Тя има вътрешна вита стълба, конзолна наблюдателна площадка и стъпаловиден етаж с мачта за знаме.

След като дървената кула става жертва на пожар през 1892 г., през 1899 г. Рейнско-Таунусският клуб построява каменна наблюдателна кула на Келерскопф на стойност около 14 000 марки в стила на правоъгълна средновековна крепост. Плановете на кулата, която е висока около 18 метра, са изготвени от архитекта Карл Мор. Прилежащата дървена зала за обслужване скоро престава да отговаря на изискванията и през 1905 г. е допълнена със сграда с дървена конструкция.

През нощта на 14 срещу 15 юни 1928 г. дървените пристройки изгарят и кулата е повредена. Въпреки това, благодарение на подкрепата на Вилхелм фон Опел с 5000 RM, през 1932 г. е положен основният камък на нова каменна стопанска сграда, а тържественото откриване се състои само една година по-късно, на 30 април 1933 г. През 1985-1989 г. кулата на Вилхелм фон Опел трябва да бъде затворена поради разруха; след ремонта примитивна дървена барака покрива достъпа до наблюдателната площадка.

През 90-те години на ХХ в. незаконното поставяне на антени за мобилни телефони върху кулата, която е включена в списъка на ЮНЕСКО, предизвиква правни спорове. През 2003 г. е постигнато споразумение за скриване на антените в заместваща сграда, наподобяваща "павилион". Наблюдателната площадка на кулата е покрита с покрив и увенчана с правоъгълна дървена кутия.