Сред най-известните легенди за града са тази за Железния човек от Ширщайн - история за призрак, в която някогашен величествен рицар обитава бреговете на Рейн, и тази за липата Фрауенщайн, за която се твърди, че напомня за ужасно убийство. Легендата за битката на Екко разказва, че изворите във Висбаден са създадени от ударите на копието на великана Екко, който искал да издири подземен дракон. Когато пробождал земята, от нея излизала гореща вода, а когато се подхлъзнал от страх, отпечатъците от ръката и предмишницата му образували долините на Висбаден. Легендата за дявола при чешмата Кохбрунен е за един прозорлив кръчмар. Гостилничарят накарал дявола да обещае, че никога повече няма да стъпи в курортния град, ако преждевременно отмени предписаното от гостилничаря водно лечение с дневна доза от 50 чаши вода от Кохбрунен. Разбира се, дяволът не успял да спази режима.

Във Фрауенщайн се разказва легендата за Гротер Хоф: във Верхоф, който за първи път се споменава в документ от началото на XIV в., един стар граф отново намира най-големия си син след дълго и мъчително търсене. Легендите, свързани с Адолф цу Насау, включват разказите за монахинята от Кларентал и за Верния Лудвиг, който като пристав на Зоненберг е трябвало да защитава двете деца на краля. Когато вражеските войски се приближавали, той намирал начин да ги изведе незабелязано от замъка на безопасно място.

Легендата за монахинята от Кларентал също се развива по време на война: докато всички останали монахини бягат от врага в Майнц, една от тях остава в манастира. Когато мародерите пробиват манастирските стени и влизат в църквата, тя бяга в криптата и се обръща в бедата си към покровителката на манастира, Света Клер. Веднага след това ангелска фигура ѝ показала пътя през подземен проход директно към замъка Зоненберг, където монахинята била в безопасност до края на войната.