В края на 1844 г. железопътната компания "Таунус" създава електромагнитен телеграф по железопътната линия Висбаден-Кастел. Първата телеграфна станция е построена във Висбаден през 1856 г. На 8 декември 1885 г. във Висбаден започва да функционира телефонната централа. От около 55 000 жители 68 имат телефонни връзки, които през следващата година нарастват до 88, като годишните разходи са 150 златни марки. Всички връзки са били включвани ръчно и всеки ден са се провеждали около 180 разговора.

През 1891 г. град Бибрих последва примера с телефонна централа в сградата на пощата на улица Wiesbadener Straße. До 1895 г. броят на телефонните връзки във Висбаден нараства до 480, от които всеки ден се осъществяват около 2100 обаждания. През 1910 г. броят на връзките е около 3 900. За обслужването на 30 000 обаждания на ден са били необходими 76 служители. През 1928 г. в млекарницата на площад "Мавриций" е поставена обществена телефонна будка.

През 50-те години на ХХ в. започва ерата на телефонните услуги за самостоятелно набиране на номера; "Fräulein vom Amt" става "Dame von der Auskunft". През 1977 г. например служителите са предоставили над 2,5 милиона справки.

В началото на 80-те години на ХХ в. локалните мрежи във Висбаден и в цяла Германия са преобразувани в локални услуги и по този начин в нова тарифна система; за много клиенти телефонирането значително поевтинява. Приватизацията на телекомуникациите, напредващата цифровизация и появата на мобилната телефония през 90-те години дават нов тласък на развитието.

Днес във Висбаден има повече мобилни телефони, отколкото жители. Въпреки това почти всички телефонни кутии са изчезнали от градския пейзаж. Свързването на телефона и интернет в мрежа означава, че сега всеки може да бъде достигнат без традиционна телефонна връзка.