Роденият през 1899 г. търговец Джеймс Сток от Позен/Западна Прусия се жени за Йохана Мозес от Ветцлар във Висбаден. Двойката живее в лоши условия в апартамент в задния двор на Валрамщрасе 31, улица с гъсто "източно еврейско" население. Децата им Йозеф и Росел се раждат през този период на продължителна безработица и все по-засилващи се националсоциалистически политики на маргинализация.

През 1939 г. родителите, петгодишният Йозеф и двегодишната Розел са принудително настанени в барака в селището за бездомни Мюлтал. Като част от политиката на гетоизация през 1940 г. семейството е принудено да се премести в "еврейската къща" на Лудвигщрасе 3. През 1941 г. родителите успяват да настанят сина си в еврейския детски дом в Ной-Исенбург, преди и това последно убежище да бъде закрито.

На 10 юни 1942 г. Йозеф и Розел Щок са "евакуирани на Изток" заедно с родителите си. Около 380 души, предимно цели семейства, са депортирани в Люблин-Майданек през Франкфурт на Майн, където във влака се качват още 600 души. Над 100 мъже, годни за работа, сред които и Джеймс Сток, са избрани за трудовата част. Изтощени, тези мъже са убити в концентрационния лагер Майданек. В съседния лагер за изтребление Собибор Йозеф и Росел Сток са удушени с газ веднага след пристигането им.

През 1995 г., по предложение на Зелената партия в местния съвет на Мите, част от Кронпринценщрасе / ъгъла на Банхофщрасе (бивш Цецилиенплац) при общинската детска градина е преименувана на "Гешвистер-Сток-Плац" в памет на около 40-те еврейски деца от Висбаден, които са били убити от националсоциалистите. Това име носи и детската градина.