Pallat, Friedrich August Ludwig (собствено име Pallalat)

реформаторски педагог, археолог

Роден: 03 декември 1867 г. във Висбаден

Умира на: 22.11.1946 г. в Гьотинген

Синът на пианиста и музикален педагог Карл Паллат, известен като Паллат, учи класическа филология и класически науки в Мюнхен, защитава докторска степен и полага държавен изпит за висша учителска професия през 1892 г. През 1892-95 г. пътува из Италия, Гърция и Турция със стипендия на Германския археологически институт. В периода 1895-98 г. е директор на Музея за старини в Насау и уредник за административния окръг Висбаден. По същото време ръководи разкопките на крепостта Холцхаузен като почетен комисар на Райхс-Лимската комисия.

Още през 1898 г. е назначен за научен сътрудник към пруското министерство на културата с цел реформиране на обучението по рисуване, а след това и по занаяти и художествено образование, а през 1899 г. става професор. За известно време е съдиректор на фондация "Франке" в Хале. През 1908 г. става таен съветник, а през 1911 г., като таен висш правителствен съветник, става консултант по изкуство.

Заедно с хамбургските художествени педагози Алфред Лихтварк и Карл Гьотце инициира широко известните конференции по художествено възпитание в Дрезден през 1901 г., Ваймар през 1903 г. и Хамбург през 1905 г. В допълнение към работата си върху преподаването на изкуство и обучението по работа, довела до изпитния правилник за професията на учителя по изкуство в средните училища през 1922 г., той е съосновател на Централния институт за образование и обучение в Берлин, който като негов директор развива в педагогически информационен, работен и колекционен център с най-голямо национално и международно влияние.

Остава номинално начело на института до 1938 г. - но само до 1933 г. - без да успее да предотврати идеологическия му упадък. В периода 1928-32 г. Палат е попечител на университета в Хале-Витенберг. Бил е почетен член на Германската федерация по гимнастика и на Германската и Британската асоциация на учителите по рисуване, както и за кратко време е бил председател на Германското дружество за изследване на народното творчество и образование на възрастни.

През 1938 г. е назначен за действителен член на Археологическия институт в Гьотинген и член-кореспондент на Гьотингенското дружество за естествени и хуманитарни науки. Списъкът на публикациите му по археология, реформаторска педагогика, художествено образование и училищна организация е съответно впечатляващ.