През май 1968 г. във Висбаден се провежда демонстрация на ученици от Хесен в подкрепа на училищната реформа и след това се провеждат подобни акции. През октомври 1968 г. ученици от Майнц и Франкфурт протестират срещу Бала на дебютантките във Висбаденския курхаус. Кръчми като "Bumerang" на Велрицщрасе се превръщат в дискусионни центрове. В традицията на политическите клубове от по-ранни времена през 1967 г. във Вебергасе е основан " Клуб Волтер", който със своята книжарница се превръща във важно място за срещи. През 1970 г. е основан футболният клуб "Ротер Щерн", който се възприема като част от лявата сцена и през 1976-82 г. издава вестник. Студентите и стажантите се срещат в "POP Club" и с подкрепата на писателя Ханс-Кристиан Кирш организират събития с авторите Алфред Канторович ("Испански дневник" за гражданската война) и Гюнтер Амендт ("Сексфронт") и за историята на левицата. Младежкият център PUB (Politik-Unterhaltung-Bildung), основан през 1972 г., предлага пространство за самостоятелно разработени програми и проекти в "Haus der Heimat" на Фридрихщрасе.

По инициатива на младите социалисти през юни 1971 г. е основана "Гражданска инициатива City Ost", която се противопоставя на плановете на Ернст Май за преструктуриране на източния вилен квартал от жилищен в административен район. В квартал Бергкирхен преустройството и опасенията от неговите последици водят до изостряне на съседските отношения, в резултат на което през 1977 г. се провежда най-старият висбаденски уличен фестивал в Нерощрасе. През 1977 г. в парка на замъка Фройденберг за първи път се провежда фестивалът "Фолклор в градината". Подобна функция са изпълнявали и фестивалите в "Неро", бившия Нероберхотел, използван като временен културен център.

Групите, които се възползваха от тези възможности, бяха част от политическите и социалните движения, които се появиха във всички градове около 1980 г. и скоро се засилиха. Те присъстваха и с информационни щандове в града и на различни събития, търсеха дискусия с всички граждани, а в някои случаи намираха място и в църквите. Зелената партия възниква от екологичните инициативи, които водят кампании по-специално срещу атомните електроцентрали - в Хесен срещу Библис. Движението за мир беше реакция на решението на НАТО от 1979 г. за "двойна писта", но пренесе дебата на по-фундаментално ниво. През 1986 г. е създадено сдружението Eine-Welt-Zentrum Wiesbaden e.V., което ръководи "Велтладен" в своите помещения.

През 1979 г. е основана политическата група на гейовете и лесбийките "Rosa Lüste", която оказва влияние и на сцената извън Висбаден чрез списанията "LUST- Lesbische Und Schwule Themen" и "Lustblättchen". Групата "AIDS-Hilfe Wiesbaden", която е част от гей сцената навсякъде, съществува от 1986 г. Женското движение е особено представено от "Frauenwerkstatt Wiesbaden - Zentrum für Kommunikation und Bildung e.V.", която от 1984 г. ръководи музея на жените във Висбаден.

Един от политическите въпроси, които имаха особено мотивиращ ефект в региона Рейн-Майн, беше планираното изграждане на писта "Запад". През 1981 г. във Висбаден се провежда голяма демонстрация срещу това. През 1984 г. в резултат на движението срещу пистата се появява кафене Klatsch на Marcobrunner Strasse. То се управлява като колективно предприятие и подкрепя политически проекти.

Най-старата модерна кръчма във Висбаден, "Kneipchen" на Шарнхорстщрасе във Вестенд, е открита през 1978 г. Негов аналог в квартал Бергкирхен е "Eckhaus" на ъгъла на улиците Webergasse и Hirschgraben. Кафене "Цицерон" в Кирхгасе (Градски проход) е било място за срещи и провеждане на събития, включително поредицата "Erzählcafe". В периода 1979-84 г. се издава левият седмичен вестник "Regionalblatt". Алтернативната книжарница "Buchladen am Sedanplatz" е била мястото, където може да се отиде. До 1989 г. излизаше безплатният месечен вестник "Szene Wiesbaden", своеобразен "централен орган" на новите социални движения с преглед на събитията и критични коментари. През 1979 г. като център на независимата културна сцена е открита "HinterHaus" на Карлщрасе, която се използва като кабаре, галерия, киносалон и лекционен форум. През 1980 г. много културно активни групи се обединяват, за да основат съвместна поредица от събития, чието име е насочено срещу субсидираната висока култура: "Другият майски фестивал", който се провежда в продължение на четири години.

През 80-те години на ХХ в. се основават няколко сдружения, които организират събития на политически, социални и исторически теми със или без регионална насоченост, като например "Урбанизъм" или "40 години Федерална република Германия": "Сдружение за народно образование и култура", "Дружество за насърчаване на журналистиката и комуникациите" и "Висбаденски исторически семинар". През 1986 г. се открива вторият независим кабаретен театър "Pariser Hoftheater", който предоставя и форум за групи. От 1985 г. насам независими и "алтернативни" инициативи, предимно в областта на културата, също се подпомагат финансово от града. Създаването на мрежи между групите води до съвместни дейности, напр. през 1992 г. срещу възхода на десния радикализъм под мотото "Висбаден е цветен и ще остане такъв".