През 1833 г. Херман Льовенхерц (1806-1866), търговец от Лимбург, основава собствена фирма с първата фабрика за платове във Висбаден. Първият производствен обект на фабриката за платове се намира в Саалгасе. През 1837 г. Херман Льовенхерц подава молба до властите във Висбаден за разрешение да открие фабрика за платове в долината на река Неро. Долината с нейния поток изглеждала подходящо място за неговата дейност. Наред с други неща, той искал да използва водата за работа на тъкачните станове и за отмиване на замърсяванията. През 1838 г. му е разрешено да работи с известни резерви. Фабриката за платове обаче не трябвало да застрашава напояването на околните ливади, водата не трябвало да се замърсява и вълната не трябвало да се измива във водата на потока. През същата година към фабриката се присъединява като съдружник по-малкият брат на Херман - Самуел (1815-1878 г.).

През следващите години производството във фабриката за платове първоначално се развива добре; броят на становете нараства от три (1838 г.) на 16 (1842 г.). Към края на 40-те години на XIX в. във фирмата работят до 20 работници. Работата на фабриката обаче довежда и до спорове с останалите съседи в долината на река Неро, които обвиняват братята Льовенхерц, че замърсяват водата и пресушават ливадите им.

В края на 40-те години на XIX в. бизнесът се влошава от икономически проблеми, като например криза в продажбите, която отчасти се дължи на английската конкуренция. През 1851 г. Самуел Льовенхерц основава първия от студеноводните СПА центрове във Висбаден под ръководството на д-р Ернст Аугуст Гент в преустроената пълначна фабрика в непосредствена близост до фабриката. Тъй като Висбаден се превръща в космополитен курортен град и популярността на водните процедури нараства, гостите на курорта с удоволствие приемат предложението. През 1854 г. Самуел Льовенхерц създава и обществен открит плувен басейн - първият в града.

В дългосрочен план обаче прякото съжителство на фабрика и курорт се оказва неблагоприятно. В крайна сметка компанията се разделя. Херман Льовенхерц продължава да ръководи фабриката отначало сам, а след това с помощта на сина си Бернхард и през 1864 г. я премества в Бибрих. По това време във фирмата работят около 50 работници, а през 1865 г. те достигат 70. През следващите години обаче бизнесът върви все по-зле, така че през 1875 г. фирмата трябва да обяви фалит, а през 1880 г. е изкупена от Chemische Fabrik Kalle & Co. От друга страна, Самуел Льовенхерц успява да разшири своя спа център с допълнителни оферти. След смъртта му дъщерите му продават презкосмополитен курортен град и популярността на водните процедури нараства, гостите на курорта с удоволствие приемат предложението. През 1854 г. Самуел Льовенхерц създава и обществен открит плувен басейн - първият в града.

В дългосрочен план обаче прякото съжителство на фабрика и курорт се оказва неблагоприятно. В крайна сметка компанията се разделя. Херман Льовенхерц продължава да ръководи фабриката отначало сам, а след това с помощта на сина си Бернхард и през 1864 г. я премества в Бибрих. По това време във фирмата работят около 50 работници, а през 1865 г. те достигат 70. През следващите години обаче бизнесът върви все по-зле, така че през 1875 г. фирмата трябва да обяви фалит, а през 1880 г. е изкупена от Chemische Fabrik Kalle & Co. От друга страна, Самуел Льовенхерц успява да разшири своя спа център с допълнителни оферти. След смъртта му дъщерите му продават през 1880 г. студено-водния спа център на лекаря Густав Лер (1850-1892 г.), който продължава да го управлява.