В книга, публикувана през 1737 г., долносилезките лекари Зигмунд Хан и Йохан Зигмунд Хан популяризират лечебната сила на студената вода за вътрешна и външна употреба. Въпреки това минават повече от 100 години, преди хидропатията или хидротерапията да се утвърди като лечебен метод. Основна роля за това изиграват Себастиан Кнайп и Винценц Присниц, които от 30-те години на XIX в. ръководят много успешен лечебен център със студена вода в Графенберг край Виена. Тъй като методът на лечение на Приесниц става все по-популярен в Европа, градът на курортите и баните Висбаден, чиито лекари първоначално са скептични към лечението със студена вода, не може да пренебрегне тази тенденция в дългосрочен план. Особено след като херцог Адолф цу Насау се изказва положително за водолечението, който приписва на "метода Присниц" изчезването на досадните главоболия.

През 1851 г. в долината Неро е основан първият балнеолечебен център със студена вода, а през 1861 г. отваря врати вторият голям балнеолечебен център със студена вода - "Naturheilanstalt Dietenmühle". "Lindenhof" във Валкмюлщрасе го последва през 1889 г. С течение на годините и студено-водният спа център в Неротал, и " Dietenmühle" разширяват гамата си от процедури, като се отдалечават от "чистото" учение на Винсент Присниц и предлагат също термални вани и електромагнитни процедури. По този начин "Kurhaus Bad Nerotal" успява да запази дейността си до 1957 г.