Liebl, Karl

Оперен певец (тенор), педагог

Роден: 16.06.1915 г. в Шилтберг (близо до Аугсбург)

Умира на: 19.01.2007 г. във Висбаден

В епохата на Хесенския държавен театър във Висбаден след Втората световна война и на новосъздадения Международен майски фестивал Либъл е една от големите певчески личности. Първоначално той е учител в начално училище. След края на войната учи пеене в Мюнхен и Аугсбург успоредно с професията си и дебютира в Градския театър на Регенсбург през 1950 г.

През 1951 г. директорът на театъра Хайнрих Кьолер-Хелфрих го ангажира като млад холдентенор. Либъл се установява във Висбаден. Въпреки многобройните си международни ангажименти, той остава свързан с театъра като член на ансамбъла до 1968 г. Легендарни са изпълненията му в големите роли на Вагнер, като Лоенгрин, Танхойзер, Тристан, Парсифал и Зигфрид. Той се въплъщава в главни роли в много други опери, като "Палестрина" на Пфицнер (любима роля), "Саломе" и "Фрау оне Шатен" на Рихард Щраус или "Аида" и "Отело" на Верди.

След края на певческата си кариера Либъл става първо преподавател в Консерваторията във Висбаден през 1968 г., а скоро след това и професор по пеене и речева подготовка в катедрата по музикално възпитание в университета "Йоханес Гутенберг" в Майнц до 1985 г.

Като холдентенор Либл е национално и международно търсен и прочут представител на своята област. Ангажименти и договори за гостуване го отвеждат в Метрополитън опера в Ню Йорк, Виенската държавна опера, Берлинската държавна опера, Кьолнската опера и други важни театри в Европа и САЩ. Легендарно става изпълнението му на "Тристан" през 1958 г. в Чикаго с Биргит Нилсон (1918-2005) в главната роля под диригентството на Артур Родзински (1892-1958). Рудолф Бинг (1902-1997), тогава ръководител на Метрополитън опера, довежда Либъл в Ню Йорк, където той дебютира в ролята на Лоенгрин на 2 ноември 1959 г. и пее в 57 представления в продължение на девет сезона до 1968 г.

Мястото на последен покой на Либъл е в гробището във Висбаден-Зонненберг.