Консерваторията "Шпангенберг", основана от Хайнрих Шпангенберг, има 32 студенти веднага след откриването си през 1888 г. Скоро обучението се радва на толкова добра репутация, че през четвъртата учебна година има 452 ученици с 45 учители. През 1897 г. институтът се премества на Вилхелмщрасе 16, където остава до 1945 г.

Хайнрих Шпангенберг, който умира през 1925 г., е наследен от Рихард Майснер като директор на семинара за учители по музика. Той разширява учебната програма, засилва обучението на следващото поколение оркестрови музиканти и създава оперното училище. В рамките на Висбаденската консерватория е създадена и театрална школа. През 1931 г. Майснер поема "Консерваторията Шпангенберг" като единствен директор.

Малко се знае за развитието на Висбаденската консерватория по време на нацистката епоха, както и за съдбата на еврейските преподаватели и техните ученици. Институтът е закрит през 1944 г. в резултат на войната. През нощта на 2 срещу 3 февруари 1945 г. въздушна мина унищожава стаите и обзавеждането. При изключително трудни обстоятелства Майснер успява да отвори отново "Висбаденската консерватория" - както е известна от 1949 г. - на 10 октомври 1948 г.

Накрая Висбаденската консерватория получава своя собствена сграда - вила "Боденщедтщрасе" 2, която градът закупува, за да осигури на института постоянен дом. През следващите години Майснер успява да превърне Висбаденската консерватория в значим фактор в музикалния живот на Висбаден. През 1975 г. Министерството на културата на Хесен дава на семинара за учители по музика "държавно признание". През 1977 г. институтът получава статут на организация с нестопанска цел. През 1978 г. той е приет в "Асоциацията на германските музикални училища" (VdM). През 1986 г. оркестровото училище е официално признато и от министъра на науката и изкуството на провинция Хесен и името му е променено на "Wiesbadener Konservatorium, Musikschule und staatlich anerkannte, private Fachschule für musikalische Berufsausbildung e.V.".

След повече от 60 години работа Майснер се оттегля от поста директор на Висбаденската консерватория в края на 1986 г. През 1991 г. учебният отдел на Консерваторията е прехвърлен към новосъздадената Висша музикална академия (ВМА), а през 1991 г. Консерваторията и Музикалният семинар "Гюнцел" се сливат и образуват Висшето училище за музика и изкуство (ВУИ ).