Молбата на Ернст Лудвиг Теодор Шеленберг да открие първата книжарница на дребно в Насау във Висбаден е отхвърлена от принц Карл Вилхелм цу Насау-Усинген през пролетта на 1800 г. поради опасения от демократични сътресения.

При наследника на Карл Вилхелм, принц (по-късно херцог) Фридрих Август цу Насау-Усинген, Шеленберг се сблъсква с отворена врата, когато повтаря молбата си през 1803 г. Първата във Висбаден книжарница за разнообразни книги с прилежаща към нея заемна библиотека е създадена в две малки стаи при фермера Андреас Фауст в Ланггасе/на ъгъла на Вебергасе. Класически произведения като Гьоте, Шилер, Лесинг, Уланд, Клопщок и Шекспир можели да бъдат взети назаем или закупени. Особено популярни били романите за рицари и разбойници. Поради високите цени развлекателната литература рядко се купувала, но се заемала и от хората с по-високи доходи. През 1809 г. книжарницата се премества в Ланггасе и през същата година получава престижната титла "Придворна книжарница".

Така наречените Карлсбадски укази, които въвеждат строга цензура на печата в Германия през 1819 г., слагат край на пълната свобода на печата, която съществува в Насау. На книжарите е забранено да разпространяват неразрешени книги под заплаха от наказание. Въпреки това било почти невъзможно да се контролира пощенският път и контрабандата на забранени издания процъфтявала, като те почти необезпокоявано намирали път към читателите в книжарниците и библиотеките за заемане на книги.

За да сложат край на това, през 1851 г. Австрия и Прусия основават "Асоциация на тайната полиция", заобикаляйки германския Бундестаг. Освен пресата, под нейното зорко око попадат и книжарниците. Благодарение на така наречения "Allgemeine Novitäten-Versendungs- Liste", в който са изброени всички книжарници, които редовно зареждат нови издания, полицейската асоциация разполага с адресите на всички съответни книжарници. От книжарниците във Висбаден под тайното наблюдение на полицейското сдружение са били Friedrich'sche, Wilhelm Friedrich's, Kreidel'sche, Ritter'sche, Wilhelm Roth's и Schellenberg's sche.

Втората книжарница във Висбаден е основана около 1830 г. от Хайнрих Ритер. След това броят на книжарниците непрекъснато нараства: през 1831 г. те са три, през 1838 г. - четири, през 1858 г. - седем, а през 1865 г. - десет (Feller & Gecks, Wilhelm Friedrich, Jurany & Hensel, Christian Wilhelm Kreidel, Lazarus Levi, Christian Limbarth, Julius Niedner, Wilhelm Roth, August Schellenberg и C. Вагнер), а през 1866 г. във Висбаден има дванадесет книжарници за почти 27 000 жители. Освен Леви и Вагнер, те са били активни и в издателската дейност със свои собствени издания.

Бързото нарастване на броя на книжарниците е показател и за развитието на разходите в книгопроизводството. По-ефективните печатарски преси, революционните нововъведения в производството на хартия и фабричните големи книжарници, които са заели мястото на занаятчийските книжари, са довели до намаляване на цените на книгите. Грамотността на населението също е достигнала високо ниво.

През 1866 г.Аугуст Шеленберг предава книжарницата си на Якоб Грейс, като запазва името и търговските помещения, който от своя страна я предава през 1869 г. на фирмата Jurany & Hensel, която продължава да управлява книжарницата до 1888 г. Към 1900 г. броят на книжарниците нараства до 24. Feller und Gecks на Langgasse 49 продава също гравюри, офорти и фотографии, има библиотека за заемане и поддържа "Schönwissenschaftlicher Zeitschriften-Zirkel". Основаната през 1878 г. книжарница Staadt издава " Wiesbadener Volksbücher".

През следващите години се наблюдава специализация, например в областта на чуждоезичната или техническата литература.

В последно време много от старите традиционни книжарници са принудени да затворят врати или са "погълнати" от търговски вериги. Feller и Gecks, както и Staadt успяха да отпразнуват 125-ия си рожден ден, а Schwaedt - 75-ия, но тези книжарници днес вече не съществуват, а общият им брой също е намалял. През 2015 г. във Висбаден е имало малко под 40 книжарници.