Алберт, Хайнрих Йохан

Химик, индустриалец

Роден: 12.02.1835 г. в Аморбах

умира: 31.12.1908 г. в Бибрих

Алберт завършва специалност химия в Мюнхен като най-добър ученик. Изпитващият го на последния изпит е Юстус фон Либиг, който съсредоточава изследванията си върху селскостопанската химия. Заедно с брат си Ойген и един зет през 1858 г. Алберт наема мелницата Lohmühle в Бибрих и създава там първата си малка фабрика за производство на торове от азотни отпадъчни продукти. Той нарича продукта си "изкуствено гуано". През 1861 г. компанията се премества в Аменебург на Рейн. В долината на река Лан има големи залежи на фосфорит, които Алберт използва като суровина за производството на торове. През 1871 г. той изобретява "двоен суперфосфат" - високопроцентна хранителна сол за растения, която се превръща в бестселър.

Докато продължава да търси източници на суровини за производство на торове, Алберт се натъква на "шлаката на Томас", отпадъчен продукт от производството на стомана (наречена на името на Сидни Г. Томас), и открива, че тази фосфатсъдържаща шлака е отлична хранителна съставка за растенията. С помощта на специален процес на смилане той успява да направи шлаката "Томас" годна за употреба в селското стопанство. Така се получава евтина суровина - световноизвестното брашно "Томас", което се предлага в големи количества. Това важно изобретение е в основата на възхода на компанията му, която се превръща в най-важната фабрика за фосфати в света. Производството започва през 1885 г. и е обезпечено с договори за доставка на шлака с множество местни и чуждестранни стоманодобивни компании. Процесът на Алберт му донася не само слава, но и голям търговски успех.

Алберт, който се изявява и като писател и заема публична позиция по въпросите на икономическата политика, отрано подпомага своите служители, например като създава фонд за подпомагане на болни и инвалидизирани работници (1863 г.).