Около 1900 г. текстилното предприятие във Висбаден е едно от най-големите и успешни предприятия в града. Еврейският търговец Йозеф Майер (1813-1874 г.) я основава през 1840 г. като малка производствена фирма в рибарското селище Ширщайн. Предприятието на Йозеф Майер, което след указа на херцог Адолф от 1842 г. приема фамилията "Баум", обаче не е в състояние да осигури прехраната на осемчленното семейство в дългосрочен план.

В резултат на това през 1863 г. търговецът Баум решава да се премести в бързо развиващия се курортен град Висбаден, където през 1864 г. получава гражданство. Тук продуктите му се радват на по-голямо търсене от страна на многобройните богати гости на курорта. Освен тъкани и текстил за висшите класи, Баум продава и военно оборудване. Производството на платове в изправителния център в бившия манастир Ебербах, а по-късно и в затвора в Диц, му позволява да предлага изгодни цени. Нарастващото търсене означава, че първото търговско помещение на Нойгасе 7 скоро става твърде малко, така че през 1870/71 г. Йозеф Майер Баум придобива по-голяма къща на ъгъла на Кирхгасе и Фридрихщрасе.

След внезапната му смърт през 1874 г. трима от синовете му поемат бизнеса и продължават да го управляват успешно: Мориц Баум (1840-1907), Саломон Баум (1844-1899) и Херман Баум (старши, 1850-1914). Те продават своите платове и текстилни изделия на международния пазар.

Когато към края на XIX век предстои следващата смяна на поколенията, само синовете на Саломон Баум - Йозеф и Херман - проявяват интерес към продължаване на текстилния бизнес. През 1900 г. Йозеф Баум (1874-1917 г.) става единствен съдружник, а три години по-късно го следва по-малкият му брат Херман (младши, 1877-1923 г.). Те продължават да развиват компанията в промишлено предприятие със собствена механична тъкачна фабрика, която получава името "Nassauische Leineindustrie Joseph Maier Baum". След като придобитата през 1870 г. къща в Кирхгасе също става твърде малка, собствениците поръчват да се построи по-голяма, престижна сграда на същото място.

Избухването на Първата световна война, отсъствието на курортни гости, окупацията на града и нестабилната политическа ситуация водят до големи икономически трудности, които се задълбочават допълнително от смъртта на Йозеф Баум през 1917 г. Като единствен собственик Херман Баум (младши) наема през 1919 г. голямото търговско помещение в Кирхгасе и се съсредоточава върху търговията на едро и производството на текстил. През 1921 г. той премества седалището на фирмата във Франкфурт, където умира през 1923 г. Вдовицата му, Ирене Баум, родена Херксхаймер, първоначално продължава да управлява компанията в продължение на три години, докато през 1926 г. я продава на двама еврейски търговци от Франкфурт.

Мерките за бойкот и преследването от страна на националсоциалистите налагат продажбата на компанията в началото на 1939 г. за сума, далеч по-ниска от стойността ѝ. Предишните собственици са принудени да емигрират. След това дружеството, със седалище във Франкфурт, продължава да съществува като "Nassauische Leinenindustrie Erwin Kuch" с различни партньори до производството по несъстоятелност през 1957 г., когато е заличено от търговския регистър.