Светло бяло. Хайнрих Антон

Пекар, гостилничар, "началник на разбойниците"

Роден: 29 декември 1723 г. в Юнгенхайм (близо до Шпендлинген)

умира: 12.03.1793 г. във Висбаден

"...В тази скална пещера, дълбоко под земята, е живял известният и прочут Хайнрих Антон Лайхтвайс, дръзкият разбойник и ловджия от Рейнланд. И до днес всички чужденци, които посещават курортния град Висбаден, се стичат към пещерата Leichtweiß - най-загадъчната разбойническа пещера в света..." Така през 1880 г. лайпцигски вестник съобщава за Leichtweißhöhle в Рабенгрунд - популярна по онова време екскурзионна дестинация за гостите на курорта.

В никакъв случай обаче Leichtweißhöhle край Висбаден не е била скривалище - както се твърди - на банда разбойници под негово командване или склад за крадени стоки. Действителният живот на Хайнрих Антон Лайхтвайс е бил съвсем различен.

Хайнрих Антон Лайхтвайс прекарва детството и младостта си в Менсфелден, а по-късно в Охрен близо до Кирберг в Таунус. Дядо му, баща му и брат му са били ловци на служба при знатни господари като лимбургския барон фон Хоенфелд и принца на Насау-Усинген. Лайхтвайс научава занаята на хлебар и майстор на четки. Извършвал е и услуги за семейство фон Хоенфелд.

Хайнрих Антон Лайхтвайс пристига във Висбаден като млад мъж. На 20 септември 1757 г. той се жени за Кристиана Луиза Николае, дъщеря на кмета на Дотцхайм. Двойката живее в селото с 300 жители с дванадесет деца, някои от които умират млади. Лайхтвайс е собственик на гостилницата "Zum Engel", в която се помещава и селската пекарна. Лихтвайс, чужденец в селото, е бил трън в очите на мнозина, особено след като е забогатял. През 1788 г. той е притежавал ниви, къща и ферма, като общото му състояние без дългове е възлизало на 4000 гулдена. Бил е активен и като общински инкасатор, т.е. събирал е пари за хазната на имението.

През април 1788 г. е обвинен, че е проникнал в мазето на имот, принадлежащ на "Конрад Хьонен", след като е намерен там с "крадливи инструменти". Взломна кражба, за която няма разумно обяснение. Нищо не е било откраднато. Leichtweiß е арестуван на 1 май 1788 г. и изпратен в затвора на Михелсберг. Случай като този е трябвало да бъде разгледан от Oberamt. Съдът, който всъщност е бил апелативен съд, поема делото, вероятно по указание на принц Карл Вилхелм цу Насау-Усинген. След обвинението в опит за кражба с взлом, обвинението е разширено и включва "бракониерство" въз основа на свидетелски показания. Принц Карл Вилхелм цу Насау-Узинген написва собственоръчно решението си върху съдебното дело. Според него Leichtweiß "със сигурност е бил бракониер или продавач на дивеч". Той трябвало да бъде поставен на стълба до стълбите на кметството във Висбаден и да прекара една година в затвора. Това наистина е акт на княжески деспотизъм в епохата на абсолютизма, която е към своя край.

Обвиняемият научил за присъдата в затвора, след като вече бил излежал няколко месеца там. След освобождаването си на 30 октомври 1789 г. той не се връща при семейството си в Доцхайм. Той никога не се свързва отново със съпругата и децата си, а оттогава нататък води "неспокоен живот" в горите на Таунус на 66-годишна възраст.

След излизането си от затвора се укрива в пещерата, наречена на негово име. В продължение на около две години той временно се укривал тук от суровите атмосферни условия и преследванията на княжеските горски ловци. Вероятно пещерата е открита от дървари през 1791 г., които са се осведомили за нея поради издигащия се дим; "разбойникът Leichtweiß" обаче не е бил там.

През ноември 1791 г. Leichtweiß е задържан в хесенския окръг Берген, който решава да не го преследва. Лайхтвайс отново е изпратен в затвора във Висбаден, а последвалият опит за самоубийство е предотвратен. Не е имало съдебен процес - нито пред наказателния, нито пред съдебния съд. Принц Карл Вилхелм "решава" проблема на 29 февруари 1792 г., като пише, че Лайхтвайс е "мошеник, който е изпаднал в нещастие по своя вина". Дори семейството му искало "той да бъде затворен до живот". В подкрепа на това твърдение няма доказателства.

Хайнрих Антон Лайхтвайс така и не научава, че принцът е искал той да остане в затвора до смъртта си. Месец след месец в грижливо водената надзорна книга на затвора пишело: "Престъпление: pro furti" - за кражба. Под заглавието "За колко време?" пишело: "Все още в процес на инквизиция". Лайхтвайс живял до края с вярата, че ще има подходящ съдебен процес, който ще установи невинността му. Богатият енгелвирт от Доцхайм бил съкрушен човек.

От май 1792 г. в рубриката "Видове работа" месец след месец може да се открие записът "Седи особено и не работи". Той просто се е замислял тъпо за себе си. Лайхтвайс умира в затвора на 70-годишна възраст. Погребението му струва три гулдена и 14 албуса (бели гроша). Два гулдена от тях били за ковчега. Двамата затворнически надзиратели получили "един гулден 15 албуса за последното обличане, направата на гроба ...". Лайхтвайс е погребан на Шулберг извън стените на гробището.