Квартал Грейселберг е част от район Висбаден-Бибрих. Той е най-старият и най-големият "сателитен град" на Висбаден. Почти 6000 души живеят на високата около 150 м височина в триъгълника на Ерих-Оленхауер-Щрасе, автомагистрала А 66, бивша "Рейн-Майн-Шнелвег", и А 643 (продължение на Щрасе Щирщайнер) по пътя през Рейн за Майнц.

Въпреки че голямото селище "Грейселберг" съществува едва от половин век, находките показват, че хората са живели на плодородната земеделска земя още от неолита. Останките от "villa rustica" от втората половина на II в. от н.е. показват, че римляните също са знаели как да използват земята.

Местността "Gresel, Kreßel, Cressel, Größel", което означава "пясъчно място на върха на хълм", се споменава в инвентарния опис на манастира Тифентал от XV в. Манастирите Ебербах и Кларентал(манастир Кларентал) също са притежавали имоти тук. От Средновековието до XIX в. манастирите използват наклонения на юг терен за отглеждане на лозя. Районът е бил използван и за пясъчници и тухларни. При сливането на древните реки Рейн и Майн жълтият майнски пясък се смесвал с белия рейнски пясък и така можел да се използва за строителната индустрия във Висбаден.

През 20-те години на ХХ в. на Грейселберг са построени първите два жилищни квартала: жилищният квартал Грейселберг, построен предимно от трамвайните работници на самопомощ, и жилищният квартал Курт Алберт за служителите на химическия завод (Chemische Werke Albert). В съответствие с политическите настроения по онова време, предизвикани от френската окупация, улиците са кръстени на известни "борци за свобода" като Андреас Хофер, Лютцов, фон дер Тан, Шил и Зикинген. По време на Втората световна война хълмът е използван като противовъздушна позиция за защита на град Висбаден от атакуващите съюзнически бомбардировачи.

Едва през 50-те години на ХХ век е поставено изцяло ново начало. Върху все още пустеещите ниви, ливади и градини трябвало да бъде построен първият голям жилищен комплекс във Висбаден. Строежът се налага, тъй като след Втората световна война във Висбаден пристигат все повече хора - разселени лица и бежанци - и в резултат на това в града има голям недостиг на жилища. Първите планове за новия жилищен комплекс са изготвени през 1953/54 г. Закупуването на терена започва през 1955 г. През юни 1957 г. градът официално обявява проекта за строителство. След приключването на предварителното планиране, на 26 ноември 1959 г. министърът на вътрешните работи на Хесен, Хайнрих Шнайдер, и кметът на Висбаден, Георг Бух, правят първата (моторизирана) церемония по полагане на основите. С тази церемония по полагането на основите се поставя началото на проект на стойност 30 милиона германски марки на площ от 170 000 квадратни метра.

Първите 1200 апартамента са готови за обитаване през есента на 1960 г. Жилищните асоциации Nassauische Heimstätte във Франкфурт и Geno50 във Висбаден са създали "жилищен град в провинцията". Той представляваше смесица от жилищни блокове, самостоятелни къщи и два небостъргача (1961 и 1962 г.).

В началото на 60-те години Südwestdeutsche Gemeinnützige Wohnungsbau AG построява фирмени апартаменти за пощенските служители, а Dyckerhoff-Zementwerke(Dyckerhoff GmbH) - фирмени апартаменти за своите служители. Делът на апартаментите, обитавани от собственици, особено в жилищните комплекси, построени на Erich-Ollenhauer-Strasse от 1972 г. насам (тук са построени още 1000 жилищни единици в четири- до 17-етажни сгради), съставлява около десет процента. През 1964 г. в Грейселберг вече живеят 5000 души.

През 1970 г. са затворени две тухларни за разширяване на още 1100 жилищни единици; през 2007 г. е определена нова зона за застрояване за 150 до 250 жилищни единици в квартал "Айхен" между Карауанкенщрасе и магистрала А 643. Улиците са кръстени на побратимения на Висбаден град Клагенфурт и неговите алпийски околности.

Докато в първите години в Грейселберг се преместват предимно представители на средната класа, с течение на времето съставът на жителите се променя.

Мигранти от цял свят се преместват в Граселберг. Техният дял е над 40 % и е по-висок от средния за Висбаден (около 30 %), въпреки че имигрантите не са толкова характерни за градския пейзаж, както във вътрешния Вестенд. Споровете около строежа на джамия (джамии) през 2006 и 2007 г. показаха, че съществува известно социално напрежение. Независимо от това, в социално отношение Граселберг е много по-добър, отколкото жителите му го възприемат.

В първите години на новото селище липсата на удобства, по-специално на училище и детски градини, е критикувана. Учениците трябвало да посещават училища в съседните райони. Проведени са няколко градски събрания, за да се осигури създаването на автобусни връзки и да се създаде център за снабдяване с аптека, фризьорски салон и "Konsum". През 1964 г. училището "Лудвиг Бек" е окончателно завършено. През 1985 г. е добавено училището "Фридрих Боделшвингх" за деца с физически увреждания (специални училища).

В допълнение към протестантската енория Лукас, основана на 1 май 1963 г., и католическата енория Свети Хедвиг, основана на 10 юли 1964 г., в Граселберг се намират още свободната евангелска енория, енорията на мормоните и мюсюлманската енория Мили Гьорус.

Спортният клуб на Грьоселберг е основан през 1963 г. и играе мачовете си на собственото си игрище. На Ерих-Оленхауер-щрасе се намира клубната сграда на стрелковия клуб Biebrich 1864 e.V. със стрелбище. От 1970 г. насам Кале-Бад е притегателен център не само за местните жители, но и за целия Висбаден. Районният център Gräselberg се грижи за деца и младежи през цялата седмица. Районният магазин в Нойе Мите е център за срещи с интеграционни услуги за жителите. "Форум Грейселберг", сдружение на ангажирани граждани, се опитва да събуди и засили чувството за общност сред жителите на Грейселберг. Въпреки това целта му за създаване на общностен център все още не е осъществена.