Густав Хайнеман е роден в Швелм на 23 юли 1899 г. След като завършва право, икономика и история, първоначално работи като адвокат в Есен, а през 1929 г. е назначен като вътрешен съветник в Rheinische Stahlwerke. От брака си се занимава с протестантската църква, а след Втората световна война е първият председател на Съвета на Протестантската църква на Германия до 1955 г.

Между 1946 и 1949 г. е политически активен като кмет на Есен. След основаването на Федерална република Германия става министър на вътрешните работи в първото правителство на Конрад Аденауер. Заради противопоставянето си на превъоръжаването подава оставка през 1950 г. и основава Общогерманската народна партия, алтернатива на големите народни партии. След като тази организация не успява да се утвърди и е разпусната, през 1957 г. той се присъединява към СДПГ.

От 1958 г. до 1969 г. д-р Хайнеман е член на Федералния изпълнителен комитет на СДПГ. В Голямата коалиция под ръководството на канцлера Кисинджър той е федерален министър на правосъдието от 1966 до 1969 г. След това е избран за един мандат като трети федерален президент.

В това си качество през септември 1969 г. той прави двудневно държавно посещение в Хесен. По време на посещението му в столицата на провинцията кметът Шмит го посреща в балната зала на кметството. Той го поздравява за избирането му и му пожелава всичко най-добро за най-високия пост в държавата. В кратка реч д-р Хайнеман му благодари за топлото посрещане и описа красотата на Висбаден. След това той се подписа в Златната книга на града. По-късно той посети старчески дом, управляван от фондация "Ербахер Франсеки" в Рейнгау, след което продължи пътуването си през Хесен.

След като през 1974 г. д-р Хайнеман решава да не се кандидатира за преизбиране поради здравословни причини и възраст, той се оттегля в дома си в Есен. Той умира на 7 юли 1976 г.