Риман, Карл Вилхелм Юлиус Хуго

Музиколог

Роден: 18.07.1849 г. в Гросмелра (Тюрингия)

умира: 10.07.1919 г. в Лайпциг

В периода 1890-95 г. Риман работи като преподавател по пиано и теория в Музикалната консерватория във Висбаден (консерватория "Фройденберг"). През 1878 г. се хабилитира в Лайпцигския университет със своите "Изследвания върху историята на музикалната нотация".

През следващите години преподава в консерваториите в Бромберг и Хамбург, където между другото се запознава с Йоханес Брамс. През 1890 г. Макс Регер става негов ученик в княжеската консерватория в Зондерсхаузен и го последва във Висбаден. Ханс Пфицнер (1869-1949) също е негов ученик тук за кратко. От Висбаден Риман се връща в Лайпциг. През 1901 г. е назначен за професор в тамошния университет и през следващите години получава множество отличия. Опитите му да получи катедра в Берлин, Прага или Виена обаче са неуспешни. Накрая става директор на основания от него през 1908 г. Музикологичен институт в Лайпциг, а през 1914 г. - директор на "Държавния саксонски изследователски институт по музикология", който също основава.

Развивайки систематично музикалния анализ и теорията на композицията, Риман се превръща в един от най-значимите музиколози на своето поколение. Без да е в състояние да се освободи напълно от субективните преценки, той се опитва да обоснове музикалните интерпретации по-скоро чрез анализ на "принципите на формата и стила", отколкото чрез индивидуални усещания. Със своята "теория на функциите" Риман има значителен принос към теорията на хармонията. Към края на живота си обаче той осъзнава, че не може да има общовалидни принципи в хармонията или ритъма.

Обширната му издателска дейност намира своя най-известен израз в "Musik-Lexikon. Theorie und Geschichte der Musik, der Tonkünstler alter und neuer Zeit mit Angabe ihrer Werke, nebst einer kompletten Instrumentenkunde" (12-о, напълно преработено издание, Mainz 1959 ff., 13-о издание 2013 г.), който и днес се нарича "der Riemann".