Renkhoff, Otto
Renkhoff, Otto
Архивист, историк
Роден: 28.12.1905 г. в Бискирхен
умира: 31.03.1995 г. във Висбаден
Ренкхоф израства в Бискирхен ан дер Лан, където баща му работи като пастор. След като завършва Хуманистичната гимназия във Вецлар, той учи история, немски и древни езици в Марбург и Мюнхен. През 1930 г. завършва докторантурата си в Марбург на тема "Териториална история на княжество Насау-Диленбург". През март 1933 г. завършва последващото си обучение в Института за архивни науки към Пруския таен държавен архив в Берлин-Далем с "Големия архивен изпит". След това до пенсионирането си през 1970 г. работи в Пруския държавен архив, а по-късно в Главния държавен архив на Хесен във Висбаден, който оглавява като директор на архива от 1961 г.
В периода 1938-70 г. Ренкхоф е секретар на Асоциацията за насауски старини и исторически изследвания и същевременно редактор на " Насауски летописи". Същевременно в периода 1956-70 г. издава "Blätter für deutsche Landesgeschichte". За тясната му връзка с регионалната история свидетелстват и назначенията му в Историческата комисия за Хесен и Валдек, в Хесенската историческа комисия в Дармщат, в Историческата комисия за Насау, на която е заместник-председател в периода 1947-75 г., както и в управителния съвет на Хесенската асоциация за църковна история.
След като предава редакторската работа в по-млади ръце, той се посвещава на два големи собствени научни труда. През 1980 г. публикува монографията "Wiesbaden im Mittelalter" (Висбаден през Средновековието) като том 2 от седемтомната история на град Висбаден. През 1985 г. тя е последвана от второто издание на "Nassauische Biographie" (Биография на Насау), която се е превърнала в стандартен труд и съдържа около 5000 биографии на насауски личности или личности, които са били видни в областта Насау.
През 1974 г. е награден с Федерален кръст за заслуги I степен, през 1980 г. - с почетно членство в Насауиския алтертумски съюз, а през 1981 г. - със Сребърен граждански медал на град Висбаден.
Литература
Кропат, Волф-Арно: Некролог на Ото Ренкхоф. In: Nassauische Annalen 107/1996 [p. 481 f.].