Храмът Neroberg
Още в началото на XIX век Нероберг е популярно място за празненства. Това поражда идеята на върха на хълма да се издигне наблюдателен храм с дансинг и да се създаде място за публични игри и гимнастически фестивали. Подкрепен от няколко граждани, търговецът Готфрид Рус (известен още като Рухс) подава молба до местния съвет през февруари 1849 г. за разрешение да построи такъв храм. Той е подпомогнат от факта, че преминаването на уличното осветление на Вилхелмщрасе и Луизенщрасе от нафтово към газово е направило излишни пясъчниковите стълбове на нафтовите лампи и те са могли да бъдат използвани по друг начин. Първата "гражданска инициатива" първоначално е неуспешна.
Едва през 1851 г., когато Вилхелм Рюкер и още 38 граждани на Висбаден подновяват предложението до общинския съвет, на тогавашния майстор строител и архитект Филип Хофман е възложено да представи на общинския съвет проект за изграждането на храма с помощта на гореспоменатите пясъчникови колони. Този проект е одобрен от специално създадена комисия, а също и от общинския съвет през май 1851 г., макар и без обещание за материална или финансова подкрепа. Въпреки това откриването е отпразнувано на 24 юли същата година, рождения ден на херцог Адолф.
Кръглият храм, известен още като "Моноптерос", се издига върху спасени колони от пясъчник и има десет отворени арки и полусферичен купол в стила на ранния италиански ренесанс. Стъпаловидната основа първоначално е израснала от изкуствено натрупана скала. Планираното задно полукръгло заграждение с пергола така и не е реализирано. Построената на нейно място хижа за обслужване на посетителите е разрушена през 1856 г. поради разрушаване.
Храмът Neroberg остава забележителност на града и до днес.
Литература
Държавна служба за опазване на паметниците на културата, Филип Хофман [стр. 151].
Philipp Hoffmann 1806-1889: Ein nassauischer Baumeister, каталог на изложбата на държавната столица Висбаден и Nassauischer Kunstverein Wiesbaden e.V., Висбаден 1982 [стр. 82 и сл.]
Struck, Wolf-Heino: Wiesbaden as the Nassau state capital (Висбаден като столица на провинция Насау). Teil II: Wiesbaden im Biedermeier (1818-1866), Wiesbaden 1981 (Geschichte der Stadt Wiesbaden Bd. 5) [стр. 253].