Майниг, Ирмгард

Оперна певица (сопрано)

родена: 26.05.1920 г. в Борна

умира: 29.03.1958 г. в Кьолн

Майниг е една от певиците в Hessisches Staatstheater Wiesbaden, които се отличават не само с драматичната интензивност на пеенето си, но и с жизненост, свежест, непретенциозност и достъпност. Според всички експерти Майниг е била предопределена за световна кариера във високата драма.

През 1946-48 г. тя е ангажирана във Фолксопер Дрезден, след това в продължение на две години в Ландес театъра в Алтенбург, а от 1950 г. е постоянен член на театъра във Висбаден. Първата ѝ роля е Дайър в "Frau ohne Schatten" на Рихард Щраус, следват Ортруд в "Лоенгрин" на Вагнер, Леонора във "Фиделио" на Бетовен и Резия в "Оберон" на Вебер - роля, която по-късно пее и в Кьолнската опера. Вестник Wiesbadener Tagblatt пише за нейната Брунхилда в "Пръстенът" на Вагнер под режисурата на Карл Елмендорф: "С оглед на фаталната липса на висок драматизъм, Брунхилда на Майниг на практика я квалифицира като вокално бижу на Висбаденската опера". След бурния успех, който постига с ролите на Еболи, Сента, Електра, Абигайл, Кундри, Норма, Изолда и Лейди Макбет, през 1957 г. тя прави скок в Кьолнската опера.

За откриването на новопостроения оперен театър тя трябва да пее Резия в "Оберон" на Вебер. По време на първите репетиции обаче тя показва признаци на сериозно раково заболяване, което налага незабавна операция. На премиерата на 19 май 1957 г. на нейно място пее Леони Рюзанек и едва през септември същата година тя се появява на сцената като Резия. Последната ѝ роля е главната в "Турандот" на Пучини. Поддава се на болестта си през 1958 г., твърде рано, тъй като е в началото на кариерата си, която ще я отведе в Метрополитън опера в Ню Йорк и във Виенската държавна опера като Изолда на Вагнер под диригентството на Херберт фон Караян.