Кнаус, Лудвиг

Живописец, рисувач

роден: 05.10.1829 г. във Висбаден

умира: 07.12.1910 г. в Берлин

Още като дете Кнаус проявява истински талант за рисуване. Неговият учител, пейзажистът Ото Райнхард Якоби, въвежда младия художник в прочутата художествена академия в Дюселдорф. Кнаус учи при портретиста Карл Фердинанд Сон и директора на академията Вилхелм фон Шадоу. През революционната 1848 г. Кнаус, съосновател на прогресивния кръг на художниците "Малкастен", избира независимостта на свободен художник.

През 1849 г. той прави проучвания на селския живот във Вилингсхаузен. Това първо от многото пребивавания в Швалм оформя творчеството му из основи. Педантичните проучвания на фигури, интериори и детайли показват, че той е фин наблюдател, и разкриват доминиращата роля на рисунката в творчеството му. Остротата на психологическата характеристика в тези творби го отличава от майсторите на по-старата жанрова живопис като несантиментален реалист. Картините му "Die Falschspieler" (1851 г.) и "Leichenzug im Walde" (1852 г.) срещат изключителен отзвук. Следва осемгодишен престой в Париж (1852-60), прекъсван от учебни пътувания до Шварцвалд, Швейцария, Англия и Италия.

Кнаус разполага с богат репертоар от жестове и мимики, за да формулира съпричастност и фини намеци, особено в оригиналните си скици и портрети. Сред широко обсъжданите впечатляващи творби са "Утрото след празника" (1853 г.) и "Златната сватба" (1859 г.). По това време Кнаус вече е получил награди от висок калибър на парижките салони.

Участието му в Световното изложение в Париж през 1855 г. е връхна точка за него: той получава медал първа степен за творбата си "Цигани в гората" и придобитата от френската държава "Променада в Тюйлери".

След завръщането си Кнаус остава привързан към столичния и буржоазния свят. От 1860 г. нататък той често прекарва лятото в новопостроената си къща-ателие на Гейсберг (днес Schöne Aussicht 7) - където Йоханес Брамс ще завърши своята Трета симфония през 1883 г. - а останалите месеци в Берлин.

През 1867 г. Кнаус се премества в Дюселдорф, след като отново получава високо отличие на Световното изложение в Париж. През 1874 г. започва работа като професор в Берлинската академия. Репутацията и славата на Кнаус обаче вече са доста избледнели. Творби като "Зад завесата" (1880) или "Пролетна идилия" (1895) замъгляват представата за художника в свободата на ранните му години и повдигат въпроса за достоверността на изображенията на този най-значим визбаденски художник от XIX в. за по-късните му творби.