Фрезениус, Ремигиус Хайнрих
Фрезениус, Ремигиус Хайнрих
Химик
роден: 14.11.1847 г. във Висбаден
умира: 14.02.1920 г. във Висбаден
Фрезениус, най-големият син на химика Карл Ремигиус Фрезениус, започва да изучава химия в института на баща си(Chemisches Laboratorium Fresenius), след като завършва Хуманитарната гимназия във Висбаден през 1866 г.
Поради политическите сътресения през 1866 г., последвали Германо-австрийската война, през есента на 1867 г. той трябва да прекъсне следването си след три семестъра. Като годишен отбива военната си служба във 2-ри гвардейски драгунски полк в Берлин, където посещава и лекции по природни науки и други предмети. След това продължава обучението си в Лайпциг при известния органичен химик Карл Колбе. След допълнително прекъсване поради Френско-пруската война от 1870/71 г., по време на която е произведен в офицерски чин и награден с Железен кръст, той завършва обучението си през пролетта на 1872 г. с докторска степен.
През есента на 1872 г. Фрезениус се присъединява към лабораторията на баща си, където работи успешно като лектор до смъртта си. В допълнение към преподавателската си дейност, от 1871 г. нататък той е силно ангажиран със списанието на баща си Zeitschrift für Analytische Chemie. Когато през 1881 г. към лабораторията на Фрезениус е добавена станция за агрохимични и енологични изследвания, той поема нейното управление. След смъртта на баща си през 1897 г. той се присъединява към брат си Теодор Вилхелм Фрезениус и шурея си Ернст Хинц в управлението на лабораторията.
Фрезениус е член на градския съвет във Висбаден (1897-1919 г.) и на Националнолибералната партия, на управителния съвет на Търговската асоциация и на Земеделската асоциация. През 1905 г. е назначен за таен съветник. В продължение на много години е свързан с Асоциацията за естествена история в Насау, към която се присъединява през 1873 г. В периода 1913-20 г. е негов директор и играе водеща роля в изграждането на новZeitschrift für Analytische Chemie. Когато през 1881 г. към лабораторията на Фрезениус е добавена станция за агрохимични и енологични изследвания, той поема нейното управление. След смъртта на баща си през 1897 г. той се присъединява към брат си Теодор Вилхелм Фрезениус и шурея си Ернст Хинц в управлението на лабораторията.
Фрезениус е член на градския съвет във Висбаден (1897-1919 г.) и на Националнолибералната партия, на управителния съвет на Търговската асоциация и на Земеделската асоциация. През 1905 г. е назначен за таен съветник. В продължение на много години е свързан с Асоциацията за естествена история в Насау, към която се присъединява през 1873 г. В периода 1913-20 г. е негов директор и играе водеща роля в изграждането на новия държавен музей във Висбаден.
Фрезениус е погребан в Южното гробище.
Литература
Czysz, Walter: 140 Jahre Chemisches Laboratorium Fresenius Wiesbaden 1848-1988 г. Специален отпечатък от годишника том 110 на Nassauischer Verein für Naturkunde 1988/89, Wiesbaden 1992 г. [стр. 35-109].
Фрезениус, Вилхелм: В памет на Хайнрих Фрезениус. In: Zeitschrift für Analytische Chemie, vol. 59, 1920 [pp. III-IX].
Хайнек, Фридрих: Некролог на Хайнрих Фрезениус. In: Jahrbuch des Nassauischen Vereins für Naturkunde, vol. 73, 1921 [pp. XIX-XXII].