Преминаване към съдържанието
Енциклопедия на града

Финстервалдер, Улрих

Финстервалдер, Улрих

Граждански инженер

Роден: 25.12.1897 г. в Мюнхен

умира: 05.12.1988 г. в Мюнхен


Финстервалдер, брат на архитекта Еберхард Финстервалдер, започва кариерата си като строителен инженер и проектант в Dyckerhoff & Widmann (Dywidag ) в Мюнхен, след като завършва строително инженерство в Техническия университет в Мюнхен, където баща му работи като геодезист и професор по математика. През 1925 г. той се премества в централата на компанията в Бибрих. През 1930 г. Финстервалдер завършва докторантурата си с дисертация за изчисляване на деформациите на черупки от кръгли сегменти, които се използват основно в мостовото строителство. През 1933 г. той поема ръководството на проектантското бюро в Dyckerhoff & Widmann. От 1941 г. е член на ръководния екип, а през 1949 г. става лично отговорен съдружник. Проектираният от него през 1973 г. самоносещ се черупков покрив от предварително напрегнат бетон на Schwarzwaldhalle в Карлсруе предизвиква сензация с площта си от 46 на 73 метра. Проектираният от него мост "Нибелунген" над Рейн край Вормс (1952 г.) е един от първите мостове от предварително напрегнат бетон с размах 114 метра.

Във Висбаден Финстервалдер става известен най-вече като проектант на моста Dyckerhoff, който се простира над изхода на пристанището Schierstein в елегантна арка. Конструкцията, построена през 1967 г. като предварително напрегната бетонна конструкция, в чието проектиране заедно с Финстервалдер участва и архитектът Герд Ломер, е дарена по случай 100-годишнината на циментовия завод Dyckerhoff. През 1963 г. Финстервалдер е награден с Големия кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия, а през 1950 г. - с почетна докторска степен от Техническите университети в Дармщат и Мюнхен.

Литература

Buchholz, Кърт: Критиците бързо замлъкнаха. В: Wiesbadener Tagblatt: 29 ноември 2006 г.

Renkhoff, Otto: Nassauische Biographie. Kurzbiographien aus 13 Jahrhunderten, 2nd ed., Wiesbaden 1992 (Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Nassau 39) [стр. 191].

списък за наблюдение

Обяснения и бележки